Soy Estrella

Episode 15

-От името на Естрея-

Гледам Тамара и се моля тя да приеме да ни върне в състезанието. Една усмивка се появява на лицето и и тя поглежда всички около нея.

Тамара: Много съм впечатлена от това, че карахте като един отбор. Доказахте ми, че можете да работите в екип. Но това не бива да е изключение, а правило. Връщам ви в състезанието.

Всички заподскачахме радостно и благодарихме на Тамара. След това си дадохме групова прегръдка, в която се включи и Даниела.

Тамара: Искам отборите да са разпределени до утре. Освен това държа да знаете, че тези от вас, които не са от титулярите ще бъдат част от отбора като резерви.

Продолжихме да подскачаме и да се прегръщаме. Бяхме много щастливи.  След това тренирахме малко и се прибрахме. Бях в стаята на Луна и си говорихме за състезанието, което предстои, когато влезе Амбър.

Амбър: Извинявайте, че ви прекъсвам, но искам да говоря с Луна, насаме.

Аз кимнах и излязох от стаята. Не е в мой стил да подслушвам, но останах до вратата. Телефонът ми иззвъня. Погледнах екрана и пишеше Матео. Беше ми изпратил съобщение.

Матео: Как си кънкьорке?

Аз: Добре. Какво искаш?

Матео: Да ти благодаря за уникалната идея. Благодарение на теб Тамара ни върна в състезанието.

Аз се усмихнах и видях, че Амбър излиза от стаята, затова се запътих натам и когато ме подмина ме блъсна с рамо. Аз се направих, че ми е все едно и седнах на леглото до Луна.

Аз: Какво искаше тя?

Луна: Питаме дали харесвам Матео.

Аз: Отворкото?! И ти какво и каза?

Луна: Че не го харесвам.

Аз: А това истината ли е?

Луна: Да!..... А теб защо те интересува толкова много? *погледна ме в очите* Чакай малко! Неееее. Наистина ли?!

Аз: Какво?! 

Луна: Харесваш Матео! *направо го изкрещя, а аз и направих знак да говори по-тихо*

Аз: Не е вярно! *излъгах* Аз да харесвам отворкото?! Никога! Това..... Това е невъзможно! Стига Луна!

Луна: Добре. Както кажеш, но искам да ти кажа, че си червена като домат, братовчедке. *и се засмя, а аз си погледнах краката*