Fire - 3. "Booty Call"
Паркирах мотора си плавно и слезнах бавно.
Огледах се.
Странно.. мястото бе почти празно....
Винаги е пълно.
Забелязах група яки афроамериканци не далеч от мен.
- Хей! - извиках. Във същия момент всички от "великолепната им четворка" се обърнаха.
Единия от тях се усмихна оголвайки снежнобелите си зъби. Той прошепна нещо но останалите и след секунди бяха пред мен.
- Здравей захарче.. Да не загуби нещо? - присмя ми се най-високия, той бе червеноок със тъмни къдрици.
Всички се засмяха в синхрон на шегата на високия. Оголих зъби съскайки заплашително към тях.
- Вампир! - отбеляза нисък русокос сладур със чипо носле и малко мустаче над горната си устна.
- С какво можем да ти помогнем, секси? - попита ме онзи със кристалната усмивка, главата му беше гола но за сметка на това зъбите му привличаха внимание.
- Търся един човек...- бързо казах.
- Гейб Рута, на вашите услуги. - пошегува се последното момче, имаше продълговато лице, трапчинка на брадичката и оранжевовеникава буйна,дълга до раменете, коса.
- Отворко! - промърморих.
- Търся Fire! Чували ли сте за него? - попитах и щом думите избягаха от устните ми на четиримата усмивките се изпариха. Зяпнаха ме, даже червеноокия дългуч леко отвори устата си в шок.
- Че защо ти е Джъс.. Fire? - попита гологлавия.
- Това си е моя работа! Къде мога да го открия?
- Ами.. - заекна русокосия, тогава господин "диамантени зъби" то удари в знак да млъква.
- Вие няма да ми кажете. - прозвуча повече като мисъл а не въпрос.
- Познаваме Fire , и анонимността е второто му име. Той винаги е на път. Не го виня, момчето е гонено от кой ли не. -свих вежди въпросително.
- Просто ми кажете къде е, познавам го - е излъгах, даже и истинското му име незнаех но трябва да го намеря.
- О, така ли? Как му е второто име?
- Хах - засмях се опитвайки да измисля нещо в движение. - Че защо да ви казвам? Сами казахте той е "анонимен", обе-заклех се да не кажа и дума за... аа.. малката ни афера.
- Афера значи? - присмя ми се единия.
- Нещо като booty call имаме помежду си. А.. не си вдига телефона и.. незнам къде да го потърся.
- Сигурен съм, че когато поиска ще ти звънне- намигна.
Мамка му! Кажете къде е вече де!!
- Не мога да повярвам, че се страхувате от момиче като мен! Що за идиоти? - присмях се и се обърнах уж да си тръгвам.
- Как ни нарече? - шух шепот от отзад и се усмихнах вътрешно обръщайки се отново.
- Вижте страхливци.. хайде да играем на една.. игра! Ако ме доведете при Fire, ще ви изчукам всичките един по един..
Можех да се справя с четирима! Намирам Fire и нокаутирам четворката.
