Fire - 24. „ Love has the hobit of always comin' back “
Очите ми бяха подгизнали. Душата смазана като със трактор. Подсмърчах и тичах из коридорите. Държах във ръцете си бележката и я стисках здраво в дланите си.
„ Обичам те “ , „ Обичам те “ , „ Обичам те “ - продължавах да си повтарям на ум.
- Госпожо Бийбър? - попита му уплашено портиера....
- Къде е? Остави ли ме? Моля те, кажи ми, че е още тук.. Аз го о- опитах се да изрека думите но не успях.
- Кого?
- Джъстин Бийбър, Бийбър Джъстин, Джъстин, Бийбър..
- О! Съпруга ви освободи стаята още вчера сутринта, но плати за още седмица, госпожо.
И изведнъж нещо ме проряза в гърлото. Дълбока рана, направена със остър нож. Ножа на болката. Страха, самотата, любовта към него.
Значи ме остовяше, наистина ме оставяше?? Та аз не го мразя! Обичам го! Той е МОЯ Джъстин! Не може да ме зареже ей така! Просто така, защото му е хрумнало, че бих била по-щастливо без него, при положение, че е даже абсуртно.
- Напротив. Напротив може, Джеси - чух дрезгав глас и се обърнах.
Пред мен стоеше от кожа и кости, сам самия - Джеръми Бийбър.
- Точно така изостави и нас! Сега вече ще ни помогнеш ли да го открием за да получи заслуженото?? - попита ме с усмивка.
- Гибел? - прошепнах, изгубила си гласа от плача - Гний в ада, чудовище! - израмжах в лицето му, когато си възвърнах гласа.
- Ние всички ще гнием там! - намигна ми. - В твоя полза е да ни съдействаш.
- На вас?
- Да, на всички нас. - кимна ми. - Ти ще ни кажеш къде е , Джеси. - нареди ми.
- Защо си мислите, че аз знам? Та той мe остави! Ехо!! Събодете се.. О-ста-ви-ме!
Той се засмя.
- Любовта има навика винаги да се връща
