Fire - 22. " I hate you "
След няколко часа се прибрах.
Стоях в фоаето и чаках за ключа от портиера. Факт бе, че бях мъртво пияна и му се бях развикала да побърза.
- Сигурна ли сте, че нямате нужда от помощ, госпожо Бийбър?...
Удържах внезапното желание да му отрежа гърлото за дето ме нарече жена на "него", хванах ключа и го дръпнах на сила от ръката му. Бях по-силна, а той не го очакваше.
Закрачих към асансьора, натиснах бутона и се облегнах на стената, чакайки.
Усещах смесени чувства. Нирвана, от всичкия алкохол и умраза.. към Джъстин.
Неговите филмирани празни приказки вече ми умръзваха, отвръщаваха ме. Той трябваше да бъде не способния да обича, а не аз! Напротив, трябваше и двамата да сме безчувствени, така сме създадени..
Издишах опитвайки се да остана будна, исках просто да си легна и да спя до следващата година.
Тогава нещо звънна, и разбрах, че асансьора е долу. Качих се. Потърквах ръце една в друга, опитвайки се да си спомня на кой от 25-те етажа бе стаята ни.
Изведнъж вратите се затвориха и асансьора полетя към 18-я.
Вратите се отвориха и през тях влезе някакъв мъж.
- На кой етаж е стая 785? - попитах грубо и замаяно.
- На седмия, госпожице - усмихна ми се. - И аз съм на там.
Той натисна бутона и след минути вратите се отвориха отнаво, а той изхвърча.
Аз, от друга страна, се бавех с целта да не падна и реша да заспя.
Тръгнах надолу по коридора.
783..
784..
Джъстин стоеше пред вратата по долнище със скръстени ръце.
- Обадиха ми се от долу преди 10 мин, да ме уведомят, че нетрезвената ми "жена" идва насам. Събудиха ме! Първо си помислих " хей, ама аз нямам жена " но после ме светна, че не може да е никой друг освен Джеси Маккейн, безчувствената кучка, която направо смаза чувствата ми със новите си обувки на висок ток! 4:30 е Джесика!!
- Млъкни, кълна се , ти си по-голям трън в задника от махмурлука! И не се казвам Джесика!
- О, значи си ме слушала?
Израмжах и влезнах в стаята, той ме последва затваряйки след нас.
Строполих се на леглото без да събуя и обувките си.
- Джеси!! Трябва да говорим.
- 5 часа е, тъпако!! Пила съм цяла нощ няма да издържа и минутка повече.. Утре, не, Други ден, не, никога! Предпочитам да те отбягвам до края на вампирския си, още наречен " вечен ", живот! Мразя те. - казах му, но дори не усъзнавах, че щях да съжелявам за думите си много скоро.
