Fire - 23. „ Letting you go“
Събудих си в Понеделник. Бях спала цял ден, което не беше нищо ново за мен. Отворих очи и протегнах ръце, в същият момент ме удари ужасно главоболие.
- Ахх.. - израмжах.
Станах и се изкъпах. След като се облякох легнах обратно на леглото. Тогава забелязах няколко неща на нощното шкафче. Хапче, чаша вода, роза и два листа. ...
Лапнах хапчето и изпих студената но приятна вода.
Взех розата между показалеца и палеца си и я помирисах. Прекрасния аромат ме плени. Да, обичам рози.
В другата си ръка поех двата листа и ги огледах. Единия беше билет.. за самолет? Какво по..
Другия лист бе бележка,в син цвят.
„ Мила моя Джес,
Пиша тази бележка за да избегна кавги, дано ме разбереш.
Както знаеш, аз те обичам, а ти мен, не. Знаеш също, че имам нужда от твоята любов, но и аз започвам да мисля, че никога няма да я получа, че вече пренадлежи на някого или не съществува. Да, аз съм долен, мръсен, мъртав, луд, страшен, надут, безчувствен, гаден вампир, но сега мила, прибавям още една дума "влюбен" ... влюбен до полуда, в теб ми амор. Но ти, Джеси, ти не би могла да ме обичаш, започвам да се обеждавам всеки ден. Надеждата умира последна. Това е края. Обичам те, кучко златна, каза задника ххх.
До тази бележка ще намериш билет за да се прибереш удома, без мен. Да започнеш отначало, да ме забравиш.
Не се отказвам от теб, пускам те да си отидеш, да си отидеш за добро.
Твой за век и веков
-Fire “
Стоях и зяпах бележката, нито дума не можех да произнеса, само една мисъл се вартеше из главата ми като светкавица или виенско колело. Мисъл, която не съм мислила, че някога ще си помисля. Мисъл, която чувствах, дори и да не можех да произнеса двете думи, все още бяха там, в мислите ми, в главата.
„ Обичам те “