Fire - 5. "Riley"
Облегнах се на гърдите му, чисто гола, дишайки тешко.
- Виж, искам още.. Но Райли.. - казах вдишвайки и издишвайки отново и отново.
- Не се тревожи, най-вероятно момчетата ми, са го прибрали. - успокои ме.. и ме целуна по главата?...
- За какво беше това? - попитах от внезапния му жест.
- Незнам. Просто го направих. - сви рамене, при което цялата сe разтресох.
Ухилих се придърпвайки го по близо, зарових глава в голите му гърди и вдишах от приятния опияняващ аромат на Fir- Джъстин.
Затворих очи наслаждавайки се на момента, когато съм се унесла в дълбок, приятен сън.
***
Събудих се от силни викове.
Отворих бавно очи преспособявайки се.
Къде съм?
Виждах сиво оцветени стени, един гардероб и едно дълго огледало, пред него мъж.
Джъстин?
- Джъстин.. - прошепнах.
Той се обърна и се усмихна.
- Виж кой се събуди? Как спа?
- Какви са тези викове? Къде сме? - попитах сънено разтърквайки очите си.
- О, момчетата гледат мач - изкиска се. - И сме в барлогата ми.
- Кои са те?
- Стига въпроси shawty! - изтреля.
- Къде ще ходиш? - пак зададох въпрос.
- Стига въпроси, Джеси! - израмжа.
- От къде знаеш името ми? - ахнах.
- Мамка му! Ако не спреш да задаваш тъпите си безмислени въпроси ще те изчукам, тук и сега. О, и ще викаш повече от групата афроамериканци долу.
- Гладна съм.
Той ме погледна повдигайки вежди.
- Какво? Това не бе въпрос. Не забравяй, и аз съм вампир.
Въздъхна тешко.
- Ставай. Ще излизаме. После ще ядем.
Станах и леко поразроших косата си небрежно. Използвах времето да огледам наоколо.
Обикновенна стая, общо взето.
Той хвана ръката ми извеждайки ни от стаята.
Слезнах по стълбите точно зад него.
- Чао задници - каза Джъстин и всички се изкискаха.
За малко да ми падне ченето. Та той живееше с онези яките, от пистата.
- И я изчукай силно от мен, та да спре да ни се нахвърля - добави Гейб и се засмя.
Джъстин израмжа яростно. Въмпирските му зъби изкочиха на секундата, готови да захапят плачката.
- Споко! Г се шегуваше - каза гологлавия - Нали Гейб? - попита го.
- Ъъ.. Да!
Джъстин се въздаржа от коментар, хвана ръката ми и ни поведе навън.
Отпред, пред "барлогата" - както я бе нарекал, стоеше мотора ми и Рейндж Роувъра.
- Райли! - усмихнах се щастливо.
Джъстин завъртя очи .
- Хайде.. После ще се върнем да си вземеш... Райли - отключи возилото си.
Той се настани на шофьорското място, а аз до него.
Къде ли отивахме?
