Fire - 13. " I take my words back "
Петък, 13-и!
Голям празник за вампирите.
Всички се събираме на пистата като едно цяло. Празнуваме като семейство, задружни. И всичките емоции и грижи към другия си отиват на следващия ден....
Всичко се организира от алфа вампири. Те контролират нашето общество. Историята ни е дълга но на кратко:
Димитрий е бил първия вампир. (Легендите разказват, че еволюиръл но има и други тези. ) Казват, че Димитрий се влюбил в красавица наречена Леона, смърттна. Легендата гласи, че е Леона била превърната във вампир от Димитрий.
А как алфа вампирите са станали алфа е строго секретна тайна, никой не знае нищо за тях.
Въздишах тешко и стиснах ръката на Джъстин.
Бях се привързала към него за последната седмица.
- За какво си мислиш? - попита ме той.
В момента седяхме на твърдата повърхност на пистата. (Под нас имаше одеало но не го осещахме от вампирските си засилени усещания) Държахме ръцете си и чакахме фоарверките.
Днес се държахме като влюбени утре всичко щеше да е само секс.
Згуших се в него мушкайки ръце под якето му.
Той ми се усмихна преди да ме целуне, много добре разбираше, че се държах така нарочно.
- Виж, фоарверките! - възкликнах когато те се разпръснах в небето.
- Хах.. Какво ли си мислят хората. На най-фаталния ден в годината фоарвирки? - засмяхе се заедно.
Погледнах часовника на Джъстин.
" 00:01 "
Значи вече бе 14-и.
Издърпах ръце от него борейки се със себе си. Там беше толкова приятно.
Той стана и аз след него, хвана ръката ми и ми прошепна:
- Хайде да отидем до Ню Йорк?
- Моля? - извиках/прошепнах.
- Ню Йорк! Ти, аз! Много храна.. Много места, където ще..
- Можем да се чукаме?
Кимна а аз веднага поклатих глава след него.
- Не, няма да дойда. Това, че съм замръзнал долен вампир, не значи, че живота ми същински ад, секс и храна.
Изпъшка.
- Джеси! Моля те...
- Защо?? Все някой друг ще иска да дойде с теб!
- Но аз искам теб и само теб, никой друг не ме карал да.. чувствам - каза но веднага съжали за думите си след това
- Аз, взимам си думите обратно! - възкликна.
- Ъъ, не ми мисля, че можеш - усмихнах си.
- Нека забравим? - помоли.
Повдигнах се на пръсти и целунах бузата му.
- Нищо не съм чула - намигнах - Но... ако..
To Be Continued...
(В момента редактирам игнорирайте всички грешки..)
