-Та ще си ми на разположение,така ли Джес-
И сега чак разбрах,че той просто си е игрел с мен.Просто си беше лежал спокойно слушайки ме как му се обеснявам в любов,как за първи път(опп за втори) бях плакала за няккой истински.Но след окло дена,две секунди се осъзнах,избързах сълзите си и придобих най-каменния си лицев образ,появявял се някога на това лице.Сетих се-тази игра е за двама,идиоте.
-Трябваше да се разплача,за да може бебето да се събуди ли.Е май не съм много добра детегледачка,щом събудих бебето.-и вече тук прекалих.Толкова добре познавах Джъстин и знаех,че обидата за бебето няма да остане неотмъстена.
-А искаш ли сега бебето да те изч*ка така,че после седмиза да не можеш да се изпраив от леглото от многото оргазми изпитани от секса с мен,кукло- Забелязах,че вече се чувства малко по-добре,тъй като се изправи от пода и се настани в мекото пухено легло.Мамка му-помислих си-ще го изцапа скръв.
-По-добре ли си-попитах като сърказмът ми беше в малко повече от желаното количество,но все пак не съжалявах.
-Престани да се преструваш на загрижена,Джесика Маккейн.
-Мразя да ме наричаш така-това е първо.
Второ- наистина ме е грижа за теб и ще се да го раз...
-СПРИ-това не беше обичайният Джъстин.Този негов образ за първи път го виждах.Не беше омраза или гняв-ее може би малко-но повече беше болка и съжаление.-Спри просто да играеш още тази роля силна,спри да ограеш зад тази маска.Искам истинската Маккейн.Искам не безчувствената кучка,с която всеки път птавя страхотен секс,а искам едно момиче,което да защитавам винаги,когато има нужда от това,момиче с което вечер в леглото да съм "лош",а сутрин росто да я прегърна и да и кажа,че я обичам.По дяволите Джесика-това си ТИ,ти си това момиче,ти си моята Анджелина,а аз съм твоят Брад Пит,никога не съм се чувствал толкова слаб и безпомощен ,че чак да плача...
И да,наистина...Джъстин Дрю Бийбър-плачеше.Е ако можеше капките течащи от очите му да се нарекът сълзи,но все пак.
-Искам те токлова много-продължи,но този път с по-тих и мек тон-искам да си кучка вечер,а беззащитно малко момиче сутрин,което просто иска да бъде обичано .
След всичко това аз стоях безмълвна.Той продължи да ми говори,но аз просто осмислях фактите-той ме обича.Той наистина ме обича
"Глупачкоо,...не го ли разбра бе-и ти го обичаш.но просто не можеш да го кажеш.Мамка му,няма да те заболи,ако поне един път опиташ да прескочиш егото си."
-0бичам те..-това бе толкова тихо казано,че дори аз едвам го чух.
-Какво?!
-Обичам те,копеле такова...-проато вече не издържах
