Рейвън. Мастилено черно

#8 Рейвън

-Къде беше по дяволите? - Майли ме хвана за ръката преди да успея да изляза от къщата.
-Тръгвам си! - казах само. Имах нужда да се разплача, но нямаше начин да го направя пред толкова много хора.
-Писах ти да дойдеш долу...
-Имахме малък... инцидент с... Малкълм... в кухнята и трябваше...
-Той добре ли е? Няма значение. - тя отметна с ръка и ме задърпа към мазето. - Лукас се съгласи да ти направи татус и даже вече знае какъв ще е.
Тя беше развълнувана. По-развълнувана и от мен. Постоянно се хвалеше с гаджето си и розата, която той нарисува на бедрото й.
Ама тя не разбираше ли, че аз трябва по възможно най-бързият начин да се разкарам от тук?

***

Гарвани.

Имаше над десет черно бели картини на гарвани, разпръснати по масата и по пода на мазето.
-Която си избереш, Рейвън! - той се засмя. - Много искам да я нарисувам на гърба ти, но ако искаш да е по-малка или на друго място...
-Всичките са много красиви. - и наистина бяха и беше много трудно да реша, коя искам. Обаче трябваше да идвам пак тук, а не исках повече да виждам Малкълм.
-Вземи ги, разгледай ги и си помисли добре! Това ще ти остане за цял живот и много искам да си сигурна, че вземаш правилното решение.
-Просто ще ги снимам. - извадих телефона си. Картините бяха твърде големи за да ги нося с мен, но това решение го бях взела много преди да ги познавам, но не се престраших да отида при някой непознат.
-Аз ще ти ги пратя тогава. - каза той и ми се усмихна.
А сега аз наистина трябваше да се махна.
-Добре. -съгласих се. - А сега си тръгвам.
-Ама купонът тъкмо започва. - Майли ме хвана за ръката. - Наистина, Рейвън, после ще си тръгнем заедно. Лукас ще ни закара.
-Искам да отида на едно друго място. - излъгах. Най-безсрамно аз излъгах най-добрата ми приятелка.
-Ами да отидем заедно? - Попита Лукас. А аз дори не знаех къде мога да отида по това време.
-На купона на Скот Уестърфийлд? - Майли го попита, със скръстени ръце на гърдите си.
-Кой беше тоя? - попита я на свой ред той, а аз се опитах да се сетя кой по дяволите беше този Скот?
-Оф! Тръгвайте! Ричард ще ни заведе до там.
Открихме Ричард в кухнята. Той рядко пиеше и затова можехме да разчитаме на него.
***
-Все още не съм пил. Тъкмо си налях. Той се засмя и остави чашата.
Преди да излезем четиримата от къщата видях Малкълм да слиза по стълбите. Спря се на едно стъпало, когато осъзна, че се махаме от купона. Погледите ни се срещнаха. Усмивка заигра на устните му, като че ли още веднъж ми обещаваше, че не мога да избягам от него. И се изгуби от погледа ми, когато преминах през вратата. Чистият въздух ме върна към реалността и липсата на онова момче ми подейства добре. Не можех да повярвам, че съм толкова слаба и мога толкова лесно да се поддам на емоциите си. Обикновено успявах да се държа хладнокръво и да се боря с желанията на плътта ми. Но никое момче до сега не беше успявало да ме накара да изпитвам тази палитра от емоции. Бях гневна, защото позволих точно на него да пробие онази стена, която бях вдигнала. Това че го исках физически не беше такъв проблем, защото и друг път съм искала някое момче. Но виждах неговото отношение към момичетата. И най-лошото беше, че го ревнувах от тях, а той дори не претендираше да е мой или аз негова. Не си принадлежахме както Майли и Лукас, както Джуди и Брадли, а още повече както Моника и Ашли. И никога нямаше да бъдем.

***
Купонът на Скот Уестърфийлд беше ужасен. Музиката беше силна, някой ми наля водка в колата. Беше мръсно и можех да се дрогирам само от вдишването на нецигарения дим. В къщата на братството поне изкарваха пушачите навън.