Рейвън. Мастилено черно

#39 Рейвън

Пясъкът беше горещ, а плажът пуст, като се изключат членовете на Братството и приятелките им, които вече бяхме там. Ед и Ричард палеха огън, а Малкълм и Лукас ги гледаха отстрани, докато Моника забождаше маршмелоу на пръчки.  Вече се здрачаваше и подухваше лек хладен бриз, който малко по малко ми помагаше да изтрезнея. Майли ме хвана за ръката и ме поведе настрани по-далеч от момчетата.

-Никога не съм била с момиче. – засмя се тя.

-Аз също. – отговорих й и също се усмихнах.

-Всъщност освен с Лукас не съм била с никого друг. Нали знаеш, че го правя само за да го дразня? Моля ти се, кажи ми че не се сърдиш!

-Не ти се сърдя! – засмях се. - Аз ти го позволявам по същата причина.

-Това е добре, защото може и да не ни се размине тази вечер.

-Хайде да вървим при другите и да спрем да пием, искаш ли? – попитах я и хванах ръката й за да я отведа по-близо до огъня, защото вече усещах, че ми става много студено. Настанихме се при вече запаления огън, а Джуди ни даде по бутилка бира и се върна при Брадли. Майли отпи от своята, а аз оставих моята на пясъка до мен.

-Ето ви Маршмелоу! – Моника ни даде по една пръчка с бонбони в ръцете и двете се приближихме към огъня. Вече всички се бяха настанили. Малкълм беше от другата страна на огъня точно срещу мен, но все още беше с тъмните си очила и отпиваше бира. За разлика от Лукас, който ги беше вдигнал на главата си и местеше ядосания си поглед между мен и Майли.

-Не му обръщай внимание! – каза ми тя в ухото. Беше твърде близо до мен и миришеше хубаво. На бонбони и бира. Засмях се. – Какво? – попита ме тя.

-Миришеш хубаво.

-И ти! – усмихна ми се и тя. – Не предполагах, че ще е толкова приятно.

-Кое? – попитах я.

-Да излизаме заедно. Трябва да го правим по-често. - тя беше прекалено близо до мен, говореше в ухото ми и усещах топлия й дъх на шията ми. Виждах момчетата и реакцията им на близостта ни.

-Не мисля, че на Лукас ще му хареса.

-Ще го преживее. - тя отново се разсмя.

-Но аз няма. В момента ме убива с поглед. Да го подразним ли още малко? – зададох поредния си глупав въпрос, не знаех какво правя. Сякаш бях в нечие друго тяло, но го исках. Исках да дразня момчетата и да опитам Майли. Искам да изпитам момчетата до кога ще могат да издържат. А тя отново се усмихна. Усещах освен гневния поглед на Лукас и този на Малкълм. Правех с Майли това, което исках да правя с него, но не можех да отрека, че ми харесва. Беше странно приятно и божествено хубаво да имам приятелка като нея. Когато дойдох тук в ЛА най-добрия ми приятел беше брат ми, а сега освен Майли имах и Джуди и цяло братство.
Но алкохолът беше твърде много и мисълта ми не беше ясна. Мислех си за глупости, а трябваше да се съсредоточа върху това, което Майли ми говореше и в същия момент да следя момчетата за да не допусна действията ни да  излязат от контрол.
-Прави каквото е нужно, Рейвън! – Усмихна ми се тя с пияния си поглед, аз докоснах с пръсти разтопения бонбон, а нещата наистина излизаха от всякакъв контрол.  Бонбонът вече не пареше, но се полепи по пръстите ми. Насочвайки пръстите ми към устните ми, погледнах Майли, а тя ми се усмихна. Исках да отместя поглед към Малкълм. Трябваше да го видя, но не можех да отместя поглед от Майли. Знаех, че това е правилното решение. И двете имахме нужда от секс и имаше голяма вероятност да си го получим след следващото ни действие. Или да изгубим момчетата, завинаги. Тя се наведе към мен. Устните ни бяха на милиметри и тя облиза моите. Сякаш на света бяхме само двете и не ни наблюдаваха всичките ни приятели. Преди да отвърна на поканата й погледнах към момчетата. Лукас се беше изправил, но не спираше да стои на едно място и да гледа невярващо, това което се случваше пред ревнивия му поглед. Ръката на Майли беше в косата ми и затворих очите си, докато езикът й си играеше с моя. Исках да я докосвам, да я имам, но когато вдигнах ръката ми за да погаля едно от набъбналите й под банския зърна, тя остана да виси в нищото. Тя беше изтръгната от мен, а в следващия момент и аз. Малкълм ме беше вдигнал на ръце и ме водеше някъде. Изпищях, все още не осъзнаваща какво се случва, но чух и вика на Майли. Опитах се да погледна към нея. Главата ми увисна настрани и виждах наобратно, как Лукас я носи на рамото си, а дългата й коса почти опираше в пясъка. А приятелите ни, които станаха свидетели на всичкия този театър просто стояха и гледаха. Някои се бяха изправили, други от момчетата подвикваха, а Моника и Ашли ни гледаха невярващо. Джуди местеше главата си от нас, към другата двойка, която се отдалечаваше в противоположната посока.