Рейвън. Мастилено черно

#35 Рейвън

Майли и Джуди ме чакаха на една пейка пред входа, като Джуди потропваше нервно с крак, а аз се опитвах да се разминавам с хората, които влизаха в сградата. Радвах се, че днес нямам лекции следобед. И без това лицето ми беше толкова червено, че виждах как червената коса на Брадли ми завижда. Той също се приближаваше към момичетата и двамата застанахме до тях почти едновременно.

-Какво се е случило? – попита ме Брадли и се опита да щипне бузата ми, но аз тикнах ръката му.

-Нищо! – отвърнах по-сопнато отколкото ми се искаше, но изненадващо много ме дразнеха всички мъже в момента.

-Да не ти е направил нещо? – попита ме Джуди.

-Какво? Не! – отвърнах й аз. Можех да кажа част от истината. Поне на тях - моите приятелки. – Каза ми да се обадя на брат ми.

-Какво друго? – попита ме Майли, докато се опитваше да не се разсмее.

-Нищо!

-Къде е била? – попита Брадли, като ме сочеше с палеца си, а аз извъртях очи. Трябваше да престана да въртя очи, ако не исках да получа кривогледство.

-При „Професор – дръжте си гащичките, момичета!“

Каза Джуди, а ние двете с Майли дружно се разсмяхме, просто защото до сега не се бяхме сетили за този прякор.

-Кой е тоя? – попита я приятелят й, който я изгледа намръщено.

-Анди Рандъл. Приятел е на брат ми и един от лекторите ни по съвременна литература. – обясних му аз и той отвори разбиращо уста, но в следващият миг се намръщи.

-Той е твърде хубав за да е истински. – каза той, погледна към Джуди и я посочи с пръст. – Ти ще стоиш по-далеч от него!

-Спокойно! – изправи се тя и се надигна на пръсти за да го целуне. – Аз си имам един рижав сладур тук.

А той я сграбчи силно и я целуна.

-Не го забравяй дори за миг, защото ще стане лошо!

Бяха сладки. Толкова сладки, че ми се гадеше.

-Ще получим диабет от вас двамата! – каза им Майли, а аз се усмихнах. – Да вървим!

Каза тя и ме хвана за ръка за да отидем към общежитието да се преоблечем и да отидем да разпуснем.