Рейвън. Мастилено черно

#51 Рейвън

-Не мога да повярвам, че го направихте! – Джуди стискаше ръката ми с пръстена и го гледаше. - А аз получих само колие.

- Ти не чу ли, че са се сгодили? – попита я Майли и се засмя. – Това е годежен пръстен.

-Не ви ли е малко рано?

-Това е само годеж. – започнах да се оправдавам. Всъщност страшно много се вълнувах и чаках с нетърпение да го обявим официално и на родителите ни и да изберем дата за сватбата. Така трябваше да бъде, но все още имах съмнения. До вчера дори не се надявах, че ще имаме сериозна връзка.– Още дори не сме казали на нашите. Дори не е официален.

-Да! Затова цял уикенд стояхте затворени в стаята му и се чукахте като зайци. - Двете с Майли се засмяхме, а Джуди извъртя очите  си. – Ще се видим довечера.

С Майли влязохме в аудиторията. Този път веднага забелязах Роуз, момичето, което предната седмица гледаше задника на Рандъл. Побутнах Майли и й казах да седнем при нея и приятелката й, но тя ме задърпа към последните редове. Пак щеше да иска да говорим, а аз не исках. Исках да слушам Андрю и неговото мнение за съвременната литература.

-Не можахме да си поговорим с теб въобще.  Оня твоя годеник не те оставяше и за секунда да дишаш сама.

-Той… - започнах, но тя ме прекъсна.

-Той се опитва да те отдалечи от мен. И мисля, че с Лукас са се съюзили да ни държат далеч една от друга.

-Заради целувката на плажа. Знам. А проф. Рандъл ще влезе всеки момент и не искам пак да ни мъмри. – И сякаш по команда той влезе и затвори вратата. В стаята нахлу тишината и добавих. - Така че млъкни. Ще говорим след часа.

Лекцията мина нормално, като изключим непрестанният поток от бележки от Майли до мен. Опитвах се да й отговарям и в същото време да слушам, но беше наистина трудно.

***

-Голяма съм глупачка! – плеснах се по челото, докато с Майли вървяхме към следващите лекции. – забравих си лаптопа в стаята и ти си виновна за това!

-Защо все мен обвиняваш, че си разсеяна? – викна тя след мен, а аз обръщайки се й викнах.

-Защото ме разсейваше със своите въпроси! – тя се намръщи, но аз й се усмихнах. – Обичам те, Майлс! Пази ми място до теб!

Когато се върнах вратата беше затворена. Надявах се все още да няма никой в стаята за да успея да си взема лаптопа преди някой да ми го е взел. Наистина се бях притеснила, но в никакъв случай не бях очаквала да заваря това. Отваряйки вратата видях проф. Рандъл твърде близо до Роуз. Устните му бяха почти допряни в нейните, но тя бързо се отдръпна, когато разбра, че вече не са сами. Нямах никаква представа какво да кажа. Може би защо се бях върнала. Той ме гледаше уплашено, а тя дори не смееше да се обърне към мен.