Рейвън. Мастилено черно

#31 Малкълм

Рейвън стоеше близо до вратата и говореше с Каси. Погледнах към нея и тя ми се усмихна окуражително. Дали вече й беше казала? Погледнах отново към Рейвън, но тогава се случи нещо. Едни устни, които до болка познавах и до скоро бяха идеалът ми за перфектни свирки, се впиха в моите. Толкова познати и все още толкова вкусни. Но не бяха на моята Рейвън. Тогава защо подяволите придърпах Амбър по-близо до мен и отвърнах на целувката й?

-Здравей, съкровище! – каза тя с медения си глас и мамка му, навря перфектно оформените си нови цици в лицето ми.

-Здравей и на теб, Амбър! – усмихнах й се. Не бях я виждал отдавна, освен по телевизията. – какво правиш тук?

-Приключих едни снимки в ЛА и реших да се поразходя до тук за да те видя! – и ми намигна. Знаех много добре какво означава нейното гледане и ако сега не обичах Рейвън щях веднага да я замъкна в леглото си. Усмихнах се и се огледах за Рейвън и Каси, но и двете ги нямаше.

-Мамка му! – изругах и се обърнах към нея. – Влюбих се и сега я изгубих някъде тук из навалицата.

-Чакай! – тя премигна няколко пъти. –Какво?

-Срещнах едно момиче….

-Ти си се влюбил? – гледах я известно време докато се опитваше да осъзнае какво й казвам. – Мили, Боже каква глупачка съм? – каза накрая тя и се хвана за главата. – Ти си имаш гадже, а аз нахлух тук и започнах да те целувам като…  И тя ни е видяла. Наистина съжалявам, съкровище! Трябваше да те поздравя като нормалните хора.

-Няма нищо Амбър! – започнах да я успокоявам, въпреки че трябваше да съм ѝ ядосан. – Ти не знаеше…

-Но ти ми отвърна? – тя ахна. – Това я е разбило. Защо ми отвърна на целувката, идиот, такъв? – тя ме удари по гърдите и то доста силно.

-По навик, мамка му! – отвърнах й аз, но това въобще не ме оправдаше.

-Сега ще трябва да ходя да й се извинявам. Как изглежда? – тя започна да се оглежда, но аз я спрях.

-Недей, остави, аз ще се оправя с нея. Не се намесвай!

-Сигурен ли си? – тя ме погледна въпросително, а аз й кимнах. – Тогава отивам за питие, защото имам нужда. – тя ми обърна гръб, но бързо се сети нещо и се обърна отново към мен. – Тия твоите сладки устни не ги давай на друга, ясно ли ти е? – засмя се тя. – Дори и на мен, съкровище! Бебчето ми си има гадже!