Рейвън. Мастилено черно

#34 Рейвън

Веднага след последните часове тръгнах към кабинета на проф. "Дълбоки сини очи, които могат да те вкарат в беля" и бързах, защото закъснявах вече с петнадесет минути. Бях задъхана когато почуках на вратата му.

-Влез! - дочух отговора му и натиснах бравата. Когато влязох той пишеше нещо на компютъра си, а когато ме видя се усмихна.-Здравей, Рейвън, седни ако искаш!

-Съжалявам, че закъснях! -усмихнах му се и седнах.

-Не е проблем. И без това имам доста работа. - той остави компютъра и свали очилата си, които го правеха още по-секси. - Повиках те, защото брат ти ми звъни всеки ден за да ме пита как си. Не си му вдигала и не си отговаряла на имейлите му.

-Бях малко заета... - да се самосъжалявам - ...при първа възможност ще му пиша...

-Казах му, че изглеждаш добре.

-Добре. - отговорих му веднага. Исках този тормоз да приключи възможно най-бързо.

-И че учиш здраво и най-вероятно затова не му се обаждаш.

-Ами да речем, че не сте го излъгал.

-Имаш си приятел, нали? Той пита и за него, но...

-Не му казвайте нищо, моля ви! С Малкълм в момента сме в обтегнати отношения, но ще се оправим. Не го тревожете.

Лека усмивка се появи на устните му, а аз се мразех затова, че го лъжа.

-Скъсахте ли?-попита ме той, но побърза да добави.-Извинявай, не е моя рбота, но трябва да знам какво точно мога да кажа на Джъстис!

-Не, да, всъщност нямам представа. Последният път... беше доста... - въздъхнах. Защо подяволите разговарях с професора си за връзката ми с Малкълм? - ...доста болезнено!

-Той нарани ли те? - или така ми се стори или в очите му проблесна гняв?

-Не, но... всъщност, защо ме разпитвате за приятеля ми? Това не е Ваша работа.

-За да докладвам на брат ти разбира се!

-Но...

Той се усмихна отново.

-Няма да му кажа всичко, не се тревожи! - не му вярвах, но нямах особено голям избор, освен да се съгласявам с него.

-Ами добре.

-Искам да знам ако те е наранил!

-Ако има нещо ще Ви кажа. - отново го излъгах, но този път трябваше да мине номера. Нямаше да му позволя да ме тормози още един мъж.

-Надявам се! - той се изправи. А така както бях седнала на този стол той изглеждаше толкова по-висок. Застана до мен, а аз гледах нагоре към него. - Защото няма да ми хареса да го поставя на мястото му, нито на него!

Отворих уста да кажа нещо, но не можех. Гледах го в красивите очи с отворена уста и готова на всичко.

-Рейвън? - гласът му беше заплашителен, но този син поглед не можеше да бъде лош, нали?

-Аха!

-Не се захласвай по мен! - той се усмихна.

-Не го правя! - правех го, но отново нагло го излъгах.

-Брат ти ми е приятел, а интересът ми към теб освен това е чисто професионален! Затова спри да ме лъжеш!

-Знам.

-Но виждам в погледа ти...

-Аз обичам Малкълм! - казах му и това беше истината, но това не ми пречеше да се любювам на това, което се навираше в лицето ми. - Това, че сме скарани не означава, че не го обичам. Но вие сте красив мъж, по който въздишат всички жени тук и половината мъже...

-Не е нужно да ми припомняш! Това... - той показа красивото си лице. - ...ми навлича само неприятности, още от ранна детска възраст.

-Добре, аз си тръгвам! - изправих се бързо без да поглеждам повече към него. - Трябваше да си държа устата затворена! - и да не се заглеждам по него. Каква глупачка бях.

-Обади се на брат си!
Чух го да казва преди да затворя вратата.