Рейвън. Мастилено черно

#50 Рейвън

Бях гола, сгушена до него. Той не ми позволяваше да се изправя и да се облека, а той самият беше само по черната си тениска. Нямах нищо против да си стоим така. Едва ли някой щеше да дойде да ни безпокои. Всички ни бяха видяли, когато се качвахме горе.

-Имам още едно нещо за теб, но не знам как ще го приемеш? - каза той в косата ми и вибрацията от гласа му отекваше в съзнанието ми. Бях приятно изморена и отпусната. От алкохола и от невероятния секс. Не исках да мисля за нищо друго, за бъдещето и за това какво ще ни очаква в утрешния ден. Опитвах се да приема, че някой ден това ще свърши.

-Как мога да го приема? - попитах го и повдигнах главата си за да го погледна в очите.

- Не знам! Затова изпитвам страх да ти го дам. А пък и не влизаше в плановете ми, но... - той се изправи и отново отиде до раницата си. Когато се обърна към мен, държеше ръцете си зад гърба си. Пенисът му отново беше готов да влезе в мен и аз се засмях. - Защо се смееш? Още не знаеш какво ще ти дам.

- Виждам какво искаш да ми дадеш. - прехапах долната си устна без да спирам най-нагло да го гледам в чатала.

-Защо искаш да развалиш момента, мамка му?

-Извинявай! - застанах на коленете си, както бях на леглото. Косата ми беше пусната и нежно гъделичкане зърната ми. Той си пое дълбоко дъх и тръгна към мен.

-Толкова си красива! - хвана главата ми и започна да ме целува. - Мамка му! Толкова много те обичам, Рейвън! - Кутийката стоеше между нас. Отново синя, с черни ръбове, но по-малка. Той я отвори и извади пръстен с камък от черен обсидиан. - Това не е годежен пръстен, но един ден се надявам да ти дам такъв и ти да ми кажеш да! Засега е знак, за това че страшно много те обичам и искам да съм само с теб!

-Боже, Малкълм! Невероятен е! - той взе ръката ми и го сложи на безименния ми пръст. - Благодаря ти!

-Само ако знаеш колко искам да е годежен пръстен?

-А защо да не бъде? - мислено крещях.

Не! Върни му пръстена!

Но въпреки това го държах на пръста си и се усмихвах на момчето пред мен.

-Искаш ли го? - четях в погледа му молба да кажа да.

-Разбира се! Да!

-Господи, Рейвън! Осъзнаваш ли го? - той се засмя и ме целуна отново.

-Напълно! - отговорих между две целувки, но всъщност не можех да го осъзная и не знаех какво правя. Току що му казах да!

-Ние вече сме сгодени! - той ме бутна назад и притисна ръцете ми към матрака. - Сега вече ще те завържа.

-Ти вече ме завърза много здраво с този пръстен!

Защо му го позволих?
Защо съм толкова глупава?
Той ще разбие сърцето ми!

-Искам още повече да те завържа! Събирай си багажа, отиваме във Вегас!

-Ти си луд! - засмях се. Той наистина беше луд. Питах се защо го прави!? Питах се защо аз го правя!?

-Нямаш представа колко съм луд по теб!

Той отново ме целуна, но пусна ръцете ми, само за да хване бедрата ми и да ги разтвори. Влезе бързо в мен и докато ме изпълваше извика.

-Обичам те, Рейвън!