Рейвън. Мастилено черно

#15 Рейвън

Ричард седна до мен, а Малкълм въобще не видя или се направи, че не е видял, как Майли се е насочила към мястото от другата ми страна и се настани най-безцеремонно.

-Зарежи! - каза тя, повдигна рамене и седна пред него, а Джуди се настани до нея.

Какво става тук?

Нямах смелост да попитам, защото вече се сещах за причината и тя влезе три секунди по-късно.

Разбира се, че трябва да води моите лекции!

-Защо просто не ме уби? - прошепнах, но и двете момчета до мен ме чуха.

-Не мога да повярвам, че го познаваш, а не си ми казала! - Ричард имаше смелост да ми се кара. Той имаше ли въобще престава от къде идваха всички тези ужаси в книгите на Фюри? Усмивката ми стигна до ушите, когато идеята за новата история изникна в моето извратено съзнание. Група студенти от братство, които се изправят пред едно чудовище, което не могат да преборят и то ги убива по всевъзможни начини един по един и никой не може да разбере последователността в действията му, защото просто няма такава. И в мига, в който осъзнах че аз съм чудовището се усмихнах още по-широко. Ако нямаше толкова много хора щях да се  разкрещя и да изтичам към брат ми за да му споделя. Знаех, че не трябва, но за първи път ми идваше история за книга, без да сънувам кошмари преди това. Животът ми беше кошмар, откакто срещнах Малкълм.

И докато брат ми предаваше лекцията, която бях слушала стотици пъти, че я бях научила наизуст, отворих макбука си и започнах да пиша.

***
-Много ще ми е интересно да прочета история, в която по-малката сестра убива брат си, защото се меси в живота й. - когато вдигнах поглед очите ми срещната тези на Джъстис. - Други въпроси? - изглежда беше започнал с въпросите, което означаваше, че вече беше на привършване.

-Как точно ви дойде идеята за Чудовището? Наистина ми е интересно!

- Джуди смъкна ръката си, а той погледна отново към мен.

-Това, в което се превръщам аз ли? - той се разсмя, докато всички го гледаха учудено и с интерес. Дори и Ричард и Малкълм - То е плод на въображението на сестра ми... Или по-точно на кошмарите й.

Как смееше той да го казва пред всички. Една сълза беше готова да се търкулне, а аз затворих бързо макбука си.

-Това винаги е било моят начин да я измъкна от кошмарите, които я преследваха. Но стига за сестра ми и нейните идеи... Лекцията свърши. Утре по същото време на същото място и се подгответе да умрете от страх, защото ще ви покажа новата книга...

"Гората и това, което се спотайва в нея"

-И моля Ви! Не ходете в гората!

Идеята да сложим тази червена табела с надпис под ужасяващо жълтите очи отначало ми се стори добра, но той да ми я представя пред тази аудитория, пред най-добрите ми(почти) приятели в колежа.

Джъстис не ми досаждаше повече през деня, най-вероятно си беше тръгнал. Почти всички вече си бяха тръгнали. Освен мен седнала на прашния под в коридора, подпряна на стената и пишеща за едно момиче, останало малко по-дълго в сградата на колежа. Дълги руси коси, изкуствени устни и гърди и сини лещи на очите. Гадже на едно момче от братството. А тя обикаляща съвсем сама среща чудовището..

Едва не изтървах компютъра от ръцете си, когато някой седна до мен и ме прегърна. Ароматът му ме обгърна. Бях готова да се разпадна.

-Какво правиш, принцесо?

-Кълва трева! - Малкълм се разсмя.

-Все пишеш нещо...

-Не е твоя работа.

Побързах да му кажа и се изправих, докато прибрах лаптопа в раницата си а той най-нагло ме последва. Влязох в дамската тоалетна, но и това не го спря. Притисна ме в най-близката стена, покрита с плочки и устните му се залепиха за моите.
Ръцете ми се увиха около врата му за да мога да го притисна още малко към себе си, а неговите ръце стиснаха дупето ми и ме притиснаха към издутината в гащите му.

-Искам да те чукам! - чух гласа му, но почти не разбрах какво ми казва. -Ще те чукам! - каза ми малко по-силно. Просто искаше някаква реакция от мен. Да го отблъсна? Е, няма да стане!

-Само защото разбра, че познавам Джъстис Фюри!

Пръстите му се заровиха в косата ми и усетих болка, защото той ме скубеше и дръпна главата ми назад. Устните му, езика, устата му ме поглъщаха и искаха още. Повече.

-Довечера ела в къщата на Братството.
При тези думи ме пусна и излезе от дамската тоалетна. Ядосах се, готова да изкрещя, защото не можах да му кажа "не", но той беше твърде близо и щеше да ме чуе и да се изложа още повече.