Рейвън. Мастилено черно

#7 Рейвън

Не трябваше да ходя на купона в къщата в петък вечер, но Майли ме принуди. Нямах представа защо го прави. Защо вечно искаше да вися там, след като веднага щом стъпехме на територията на братството тя се залепяше за Лукас. Но този път я дръпнах.
-Искам Лукас…
-Какво? – викна тя. От силната музика едва се чувахме. Мислех си, че никога не е била толкова силна. Наведох се към ухото й за да мога да й кажа.
-Искам Лукас да ми направи татуировка.
-Ще говоря с него и ще ти пусна съобщение да слезеш долу, а ти отиди си вземи нещо за пиене... Ето го! – след като го видя се отдели от мен толкова бързо, че аз нямах друг избор, освен да тръгна към кухнята. Надявах се някое от момчетата да е там, за да ми даде нещо несъдържащо спирт. Въпреки че понякога си мислех, че  щеше да е по-добре да има.
Замръзнах на вратата, когато го видях. Трябваше да се махна от там, но краката ми не можеха да направят крачка нито напред нито назад. Малкълм беше там и не беше сам. Момичето беше седнало на масата, а той се беше настанил между краката й и я целуваше страстно. И друг път го бях виждала с момичета, но този път беше различно и ме заболя. Миналата седмица точно по това време той беше с мен, но дори не ме беше целунал. Хванах се, че ревнувам, но бях сигурна, че ще го преодолея. Нямаше нищо между нас за да имам претенции.
Той ме видя докато още я целуваше, което го накара да се усмихне.
-Здравей! – той откъсна устните си от нейните. Бяха влажни и красиви и въобще не изпитваха вина,че току що ги бях видяла върху други устни. Не му отвърнах нищо, а момичето го придърпа за тениската за да продължи да я целува, а аз стоях там, закована, неможеща да мръдна или да кажа нещо. Гледаше ме докато я целуваше. Когато я отдръпна от себе си  попита. – Ще пиеш ли нещо?
-Само теб! – каза момичето, а той се усмихна.
-Не говорех на теб, а на нея.
Той ме посочи, а аз извадих пръстена.
-Дойдох да ти дам… нещото ти. – изглупявах, когато бях близо до него. Приближих се и взех ръката му за да сложа пръстена, но той падна, а пръстенът остана в моята.
-Ти си луда! – момичето ми се разкрещя. – Какво му направи?
Идваше ми да я перна и нея с пръстена, но той простена и каза.
-Добре съм. – и се засмя. – Повече няма да го използвам срещу приятелите си.
-Извинявай! – казах, но въобще не бях искрена. Той си го заслужаваше. – Не знаех, че мога да го включа.
Излъгах, разбира се. Тази сутрин бях потърсила информация за него и вече знаех как работи. Знаех, но този път наистина го направих случайно, но не можех да се излъжа, че не изпитах удоволствие от това да го наранявам. Бях просто ужасна.
-Помогни ми да стана, красавице!
Момичето му подаде ръка, но той гледаше към мен. Седна без да поеме ръката й, а тя усетила се му удари шамар. Той само се засмя.
-И ти си красива, Моли!
-Мисля, че Изпусна шанса си. – казах аз, а той извъртя очи.
-Остави пръстена на масата и ми помогни да се изправя.
Сложих го внимателно и му подадох ръка. Вече бях започнала да изпитвам вина, за това че го нараних, въпреки че той си го заслужаваше. Отново съжалих, че не си обух високите обувки, защото той отново се извисяваше над мен със своите около два метра, но поне този път не бях с пола.
-Провали ми срещата и сега трябва да ми се реваншираш…- само че той залитна. Не бях забравила какво прави токът от пръстена с нервната система на човек. – Заведи ме горе! – той изпъшка. – но вземи и пръстена! Някой може да се нарани.

***

Да стоя с него в спалнята му, дори той да беше почти в безсъзнание не беше добра идея. Просто защото ми идваше да го убия. Не че го познавах достатъчно добре, но знаех че всяка седмица е с различно момиче. Аз бях миналата седмица и това болеше. Болеше от това, че бях част от дългия списък. Болеше и от това, че не можах  да вкуся тези примамливи устни. Той беше легнал по гръб и си оправяше косата с пръсти. Не че тя го слушаше. Виждах как отново кичурът му пада пред очите. Беше изнервящо. Бях седнала на леглото до него, но се изправих бързо и свалих една от моите фиби. Наведох се към него за да прибера косата му. Голяма грешка. Той ме хвана за кръста и ме придърпа към себе си, а гърдите ми бяха пред лицето му. Залитнах към него и се хванах за рамката на леглото, ръцете му не спираха да ме докосват. А за мое голямо съжаление аз обожавах той да ме докосва. Хванах твърде дългата му руса коса и отместих лицето му от гърдите ми. Може би го заболя, когато го оскубах. Може би и неговите устни, които в момента се усмихваха бяха жадни за моите целувки… Но споменът за другото момиче беше още пресен и твърде болезнен за да допусна до устните ми тази целувка. Успях да устоя, но дланите му все още галеха дупето ми. Тикнах го назад за да ме пусне. Той се отпусна.
-Твърде съм замаян от пръстена за да мога да се боря с теб.
-Тръгвам си. – казах му и слязох от леглото за да се махна от тази къща и повече да не стъпя в нея.
-Следващия път, няма да можеш да ми избягаш!
Заканата му премина през тялото ми както токът беше преминал през неговото. Не трябваше да позволявам да има друг път.