Рейвън. Мастилено черно

#9 Малкълм

Дълга права гарваново черна коса и сини очи, взиращи се в мен. Легнал съм на леглото, а тя бавно се качва и ме обкрачва. Усещам влажните и гащички, защото съм гол. Напълно разсъблечен за да мога да усещам с кожата си нейните докосвания. Тя се движи бавно. Чувам стона й. Поглеждам я отново. Тя притваря очи и отмята глава назад.

И нещо я изтръгва от ръцете ми.
-Мамка му, мамка му...
Отново не можах да довърша този сън, който се повтаряше от онази първа вечер, когато я видях  заедно с Майли, защото алармата ми извести, че трябва да ставам за лекции. Кога най-накрая щях да я имам за да се отърва от този сън. Отново бях надървен и трябваше по някакъв начин да се справя с това. Влязох в банята. Вече и студеният душ и хубавата чекия не ми помагаха. Проклетата красива Рейвън беше в главата ми и ме измъчваше. Бях сигурен, че снощи нарочно ми пусна ток от пръстена.
-Мамка му! –изругах отново, защото чак сега се сетих, че е събота, а не бях спрял проклетата аларма, защото бях замаян от нея. Спрях душа и излязох от банята. Бях мокър, но легнах на леглото по корем. Щях да спя. Ако успеех да се унеса. Исках сънят да се завърне, но не се получаваше. Стоях с отворени очи, по корем и гушнал възглавницата. Топките ми изгаряха, а Мократа ми коса отново беше пред очите. Трябваше да я отрежа. Но отново нямаше да го направя. Пенисът ми пулсираше и ако скоро не успеех да го вкарам в нея, да вкарам нея в леглото си щях да се побъркам. По-големият ми проблем обаче беше, че не исках друго момиче. Опитах се. Дори снощи Моли не можа да ме възбуди, докато тя не се появи на вратата и не видях нейната реакция. Очите й бяха станали още по-огромни. Ревността в погледа й ме довърши. Беше ми станало фикс идея да я имам. Може би защото ми се дърпаше. Но бях сигурен, че ме иска. Споменът от библиотеката отново се промъкна неканен и болезнен. Все още не бях изпълнил задачата да си го върна на Брадли. Изправих се от леглото и нахлузих едни боксерки.  Излязох от стаята ми и тръгнах по тихия коридор. Целта ми беше стаята на Брадли, но Джуди беше сама там и още спеше. Нямаше го и в банята. Оставих момичето да спи и излязох от стаята. Новата ми цел беше да открия Брадли, където и да е за да го убия. Нямаше го в кухнята, нито във всекидневната. И в мазето го нямаше, но там открих нещо друго и още по-интересно.

Гарвани.

Картини на гарвани, разпръснати по масата. Разгледах ги и открих следващия си татус. Усетих как една усмивка се опитва да се прокрадне по устните ми и не можах да я спра. Със сигурност тя щеше да си помисли, че съм го направил заради нея. Въпреки, че нищо общо нямаше с нея. Интереса ми към гарваните нямаше нищо общо с нея и красивата ѝ черна коса или името ѝ. Просто ми харесваше това, което символизираха. Трябваше да се обадя на баща ми да ми направи колие гарван от обсидиан. Може би две? Или може би трябваше да помоля Лукас? Все пак той, освен татуса, направи за Майли и висулка във формата на роза и бях сигурен, че може да направи всичко. Два гарвана от обсидиан и щях да направя всичко за него… въпреки че той вече го имаше.