Рейвън. Мастилено черно

#56 Малкълм

Джъстис се появи заедно със съпругата си, която беше бременна, чак когато стана време за вечеря.
-Съжаляваме за закъснението! - каза тя със силно изразен испански акцент. - Помислих, че раждам, но се оказа фалшива тревога.
Наистина беше в доста напреднала бременност, а Джъстис беше пребледнял.
-Здравей! - поздравих го аз, той само вдигна ръката си пред мен.
-Не прави бебе на сестра ми!
Изгледах го как отива към кухнята, а Рейвън се засмя до мен.
-Ейнджъл, къде е... - Рейвън не успя да си зададе въпроса, защото сестра ѝ направи същия жест, като брат им.
-Не ми говори за него!
-Какво...
-Казах ти вече! Не бъди нахална, Рей! Освен ако няма да ми даваш идея как да го накарам да страда!
Видях я как отваря устата си, но Мария седнала на дивана и тъпчеща се с пуканки заговори.
-Тъпото копеле ѝ изневери със секретарката си!
-Прощавам ти, само защото си бременна и хормоните ти са полудели!
-Затова зарязах мъжете! - Даймънд погледна към мен и ми се усмихна накриво.
-Отивам да открия брат ти! - прошепнах на Рейвън, но отговорът ѝ беше да стисне силно ръката ми и устните си, докато трите жени пред нас започнаха спор, от който главата ми започна да пулсира. За щастие майка им ги прекъсна преди да полудея, като ни извика за вечеря.