Рейвън. Мастилено черно

#40 Малкълм

-Какво ти става, Рей? Кога мина под дъгата? -попитах я, когато я пуснах да стъпи на пясъка, а тя застана пред мен, толкова прекрасна, с подпухнали от целувките с другото момиче, устни. Исках да ги вкуся. Исках двете с Майли да ме отведат на онова място, където можеха само две момичета, които нямат нищо против да ме делят. Само че това беше Рейвън, момичето което обичам, а Майли гаджето на приятеля ми, моя брат - Лукас, момичето, което той обичаше.
-Не съм минала под дъгата - тя се разсмя. Беше видимо пияна. Едва стоеше на краката си и забавяше думите. - От къде ти хрумват такива бисери?
Наистина се надявах да оправя нещата, но исках да е трезва, исках да ме слуша, да ме разбира какво ѝ говоря и най-важното-да го помни на сутринта, но не знаех дали ще иска да ме слуша, а сега нямаше избор за това, какво да прави..
-От кога продължава това с Майли? - попитах я, а тя не спираше да ме гледа и да ми се усмихва.
-Кое? - попита ме тя, въпреки че много добре знаеше за какво я питам.
-Ти и Майли от кога се чукате? - тя се разсмя. А аз си мислех колко е сладка, докато е замаяна от алкохола... и че сме достатъчно далеч от огъня, докато не чух ново подвикване от приятелите ни.
-Нито аз имам с какво да чукам Майли, нито тя мен... - каза ми тя, а аз не исках да започвам с обясненията как точно можеше тя да чука Майли, защото много  добре знаех и дори бях присъствал на такива срещи. Дори съм участвал, но не го исках за нея. Не можех да я деля с никого, дори с Майли.
-Какво се умисли? - попита ме тя и се приближи бавно към мен. Постави пръстите си на голия ми корем и мускулите ми се стегнаха. 
-Наистина не ти трябва да знаеш.
-Представяш си как чукам Майли! - тя ме погали с тънките си пръсти. - Или как ти я чукаш?
-Представям си вас двете... - казах ѝ го, но действията ѝ ми пречеха да мисля.
- Обожавам плочките ти! - прошепна тя. - И искам да ги оближа!
Щеше да го направи, като се спусне по тялото ми надолу и аз го исках, но приятелите ни ни гледаха, а аз нямах намерение да им показвам как тя ми прави свирка за първи път.
-Все още съм ти ядосан! - надявах се това оправдание да работи, а и не бях напълно неискрен с нея. Наистина ѝ бях ядосан.
-И аз...
-И какво ти?
-Съм ти ядосана, но ще те чукам!
Вдигнах ръцете ми. Бях объркан. И аз го исках, но първо трябваше да говорим за случилото се. Не можех просто така да я сграбча, да я съборя на топлия пясък и да ѝ го вкарам. Този път наистина трябваше да си държа оная работа в гащите.
-Не мислиш ли, че първо трябва да поговорим? - попитах я и мислено си ударих един хубав ритник.
-Защо искаш да се скараме? Защото и двамата знаем, че точно това ще се случи.
-Защото искам да разбера как се чувстваш!
-Наранена, предадена, използвана...
-Рейвън...
-Възбудена, обичам те, мразя те, мразя те, защото те обичам и в момента страшно много искам да вкараш шибания си хуй в устата ми... - тя стоеше пред мен и ми говореше всичките тия глупости, а аз исках само да изпълня всичките ѝ откачени желания. Не можех да мисля за нищо друго, освен как да изпълня всичко, което ми кажеше и нямах друг избор, освен да го направя.
Вкарах пръстите ми в косата й, но вместо шибания ми хуй, наврях шибания ми език в устата й. Исках да я чукам. Тук на плажа пред всичките ни приятели. Исках да усеща шибания пясък под дупето си и аз да го усещам по топките си докато тласкам шибания ми хуй в нея.
Вече бяхме на земята. Тя между мен и пякъса. Исках да разкъсам шибания бял бански, но само с помощта на последно останалия ми здрав разум леко дръпнах чашките за да усетя втърдените й зърна с пръстите ми. И вкарах пръстите ми под бикините ѝ, за да усетят колко е влажна за мен, а след това и в нея. Тя изстена в устата ми, а аз се преместих върху нея и я събух. Тя уви краката си около мен, докато нахлувах в нея и я обладавах на плажа пред всички. След тази вечер вече никой нямаше да се съмнява, че Рейвън Фюри е моя и само моя. А аз бях неин. И беше наистина хубаво.