Рейвън. Мастилено черно

#19 Рейвън

Никой не ме задължаваше да стоя на лекциите на Джъстис. Но той ми е брат и го обичам. Обичам и успокояващия му глас. Той беше до мен и ми говореше, докато бях прикована към болничното легло след катастрофата. Гласът му ме приспиваше и събуждаше. Той откри начин, чрез който да преодолея всички кошмари, които не спираха ден и нощ и ме направи богата от това. Затова стоях и слушах неща, които бях слушала години наред и дори бях научила наизуст.
Погледнах за последно електронната си поща. Беше получил съобщението, което му бях изпратила тази сутрин рано, но единственият отговор беше краткото.

Получих!.

Може би не е имал време да отвори файла и да го прочете? А може и за първи път да го разочаровам? Нацупих се и вдигнах поглед, но вместо брат ми, видях Ричард, който се приготвяше да сяда четири реда пред мен. Опитах се да привлека вниманието му и той се обърна и ми се усмихна извинително, докато Джуди, която го следваше беше намръщена, но не гледаше мен. Проследих погледа й, и видях как Малкълм й се усмихва, сядайки до мен и прегръщайки ме през рамо. Докато поглеждах ръката му от дясната му страна видях как Лукас дърпа Майли към предните редове, докато и тя ме гледа извинително.
-Здравейте! - гласът на брат ми, който влезе в аудиторията ме върна в действителността, а погледа му се спря на мен и ръката, която виси на рамото ми и главата, която се намира във врата ми и шепне в ухото му.
-Наистина трябва да останем сами. Бях много разочарован, че снощи не се появи.
Обърнах се към Малкълм.
-Бях заета. - прошепнах, а устните му бяха на милиметри от моите. Усмивка заигра на устните му, докато от моите се опитваше да излезе стон на желание. Затворих бързо макбука, разтревожена от това, че момчето, което ме объркваше беше толкова близо до мен, докато брат ми виждаше просто как някакво момче стои, залепен за мен.
-Ами да започваме! - брат ми повиши тон, което ме стресна, за разлика от Малкълм, който прокарваше дългите си пръсти по бедрото ми.
***
-Искам да слушам лекцията, Малкълм! - трябваше да спре за негово добро.
-И аз, но ти си дяволски секси разсейваща! - усещах топлия му дъх в ухото си, заедно с думите, които ми шептеше.
-Да поговорим после. - казах, на ухото му, което беше толкова близо, че можех да оближа меката му възглавничка. Най-лошото беше, че усещах втренчения поглед на брат ми, който говореше нещо, но бях сигурна, че не откъсва очи от нас. Ръката на Малкълм се озова на корема ми. Само не трябваше да издавам звуците, които искаха да излязат от устата ми. Беше дяволски трудно.
-Има разлика между книгите на Фюри и Джъстис Фюри... - това беше гласът на Ричард, а на този въпрос отговорът ме плашеше.
-Фюри е сестра ми!
Той извика, а аз подскочих на мястото си. Вече беше казал пред тази същата аудитория, че историите са вдъхновени от кошмарите на сестра му, а сега направо си признаваше, че Фюри всъщност съм аз. Приятелите ми не знаеха фамилията ми и не знаеха, че Джъстис Фюри ми е брат, но беше въпрос на време и това да се случи.
-Какво ти става? - Малкълм продължаваше да ме прегръща. Но това не ми попречи да се изправя прегърнала макбука си. - Къде отиваш?
Усещах, че върви след мен.
-Стой по-далеч от мен! - обърнах се към него, веднага щом успях да изляза от аудиторията.
-Де да можех, Рейвън! - бях притисната към стената, а устните му на милиметри от моите. - Де да можех! - повтори той, а аз исках да го ударя.
-Всеки момент всички ще излязат. - прошепнах, а исках да изкрещя.
-Не ми пука! - устните му докоснаха моите. Целувката му започна нежно, но езикът му искаше достъп, а проблемът ми беше, че исках да му го дам. Зъбите му захапа долната ми устна и вече не можех да задържам стона на удоволствие от неговата близост.
-Довечера ще се видим! - бях полудяла щом изричах тези думи. Той се усмихна, а ръцете му се увиха около талията ми и стиснаха дупето ми, напълно оставяща ме без здрав разум. Той ме притисна към себе си и усетих ерекцията му.
-Ще чакам с нетърпение! - преди да се отлепи от мен ръката ми се озова на врата му и този път аз го целунах. Не исках да се отлепя от мен, но той ме пусна и се усмихна. - Ще ми дадеш ли номера си или да го искам от някой...
-Дай си телефона! - казах бързо, докато не ни е прекъснал някой.
Той го извади от джоба си, докато аз изваждах моя и ги разменихме.
-Името ми е Рейвън! - казах му, докато го записвах в телефона му, а той се разсмя. След това отново се надвеси над мен и ме целуна.
-Знам името ти! - взе телефона си от ръцете ми и върна моя, със записания му номер. - Използвай го разумно, любов!
Повдигнах рамене, докато гледах към отдалечаващият се Малкълм, който вървеше назад и се блъсна в една двойка, момче и момиче, които си говореха.
-Извинявай, брат! - Малкълм потупа момчета леко по рамото и се отдалечи, докато той и момичето, го гледаха, а аз се засмях.
Бях рязко обърната.
-Какво си мислиш, че правиш?
Вече бях пред Джъстис, обаче все още усмивката се разливаше на лицето ми.
-Здравей! Страхотна лекция! Получи ли имейла ми? - тази тактика дали щеше да подейства?
-Ела с мен! - хвана ме за ръката и ме затегли на някъде. Минахме покрай Ричард, Майли, Лукас и Джуди, но брат ми въобще не се спря за да мога да ги поздравя, а продължи на долу по коридора.
-Ще закъснея за следващата лекция, а ми е важна...
-Няма да закъснееш! - вкара ме в един кабинет. - Това ми е временният офис, но това не е от значение в момента! - каза ми той, след като ме видя да оглеждам стаята. - Това, което си ми пратила не мога да го публикувам.
-Защо? - попитах го, докато обикалях временния му кабинет.
-Ти наистина ли искаш да публикувам книга, в която убиваш всичките си приятели? Не ми казв... - прекъснах го. Знаех го, но наистина нямах друго, което можех да си позволя да му дам.
-Извинявай, просто...
-Като цяло идеята ти е невероятна, но те ще я прочетат и ще се познаят. Аз ги познах, а съм ги виждал два пъти. - той беше прав и не можех да не му го призная.
-Прав си.
-И не мога да повярвам, че само това си написала.

-Имам много за учене.

Докато изричах това, стиснах силно лаптопа си, за да не реши да ми го вземе, въпреки, че това нямаше да може да го спре.
Но не би го направил!?
Сама не си повярвах.
-Има още, нали? - той ме познаваше прекалено добре. По-добре от мен самата.
-Да, но няма да ти го дам!
-Пак ли е свързано с твоите приятели?
-Да, не, не знам!
Какво точно можех да споделя с брат ми за любовния ми живот в колежа?
-Това не е нещо, което може да се публикува под името Фюри.
-Ще ми дадеш Макбука? - погледът му беше заплашителен като на майка, която се опитва да вземе сладоледа от малко си дете, преди да е успяло да си развали вечерята.
-Не!
-Нали знаеш, че мога да проникна в него и да видя всичко, което си писала, без да ми го даваш?
-Всъщност не знаех... Но... Как? - брат ми беше пълен с изненади и аз го знаех. Дори и неприятните.
-Но уважавам личното ти пространство и точно затова няма да убия гаджето ти...
-Нямам гадже! - защо го изкрещях?
-Аз видях друго преди малко, докато си завираше езика в гърлото му, но пък от друга страна от това, което прочетох май си падаш по Майли...

По дяволите...

-Не съм влюбена в нея, от къде ти хрумна?
-Нали ти казах, от ръкописа!
-Просто ми е жал да я убия, все още. Може да я оставя за накрая, защото така или иначе всички ще умрат.
-Дай ми Лаптопа!
Подадох му го бавно.
-Защо след като можеш да нахлуеш в моя харддиск през твоя компютър ми искаш моя?
-Защото искам да го направя законно.
Засмях се.

-А това, което правиш в момента законно ли е? - той не ми отговори.

- Това ли са последните ти файлове?
Наведох се и му ги показах, а той си ги изпрати.
Бях загазила, както и Малкълм.