Рейвън. Мастилено черно

#44 Рейвън

С Майли се опитвахме да се отбягваме за известно време, но беше наистина трудно, защото бяхме свикнали една с друга. Живеехме заедно и лекциите ни съвпадаха. Почти постоянно бяхме заедно, а пиянската ни изцепка от петък вечер се отрази на приятелството ни.
Една целувка. Една невероятно страстна целувка. Знаех, че обичам Малкълм и сексът, който последва онази вечер ме убеди в това. Нямаше никакъв шанс да се получи романтична връзка между мен и Майли. Още повече, че тя беше влюбена в Лукас. И вече бяха започнали да оправят отношенията си. И се радвах за тях. Радвах се и за това, че тя оставаше при него през последните вечери. Имах време да пиша и да завърша историята. Имах време и да мисля за мен и Малкълм и затова, че въпреки любовта ми не мога да бъда с него. И затова в крайна сметка го убих. Убих и Майли. Убих и чудовището. Всички бяха мъртви и това беше краят на историята. Отдъхнах си и се радвах, че я приключих. Нямах идея за нищо ново, но въпреки това след като изпратих и последните страници на Джъстис се усмихнах. Оставях историята в неговите ръце. Затворих лаптопа и затворих очите си. За кратко, защото пет минути след това получих отговор от него.

"Много бързо я приключи?"

Отговорих му веднага.

"735 страници"

"От тях за четене ще стават едва половината"

"Не мислиш ли, че прекаляваш малко?"

"Шегувам се :D"

Усмихнах се. Бях сигурна, че се шегува. За него оставаше трудната част. Да вземе моите думи и да ги оправи, за да стават за четене и разбиране.
Вече можех да затворя лаптопа и го направих, след като го изключих. Известно време щях да го игнорирам. Взех телефона ми. В продължение на няколко дни бях изключила звука и не го бях поглеждала. Вече нямах оправдание да го игнорирам. Имах няколко пропуснати повиквания от Малкълм. Дълго се колебаех дали да му се обадя, но накрая го направих. Той ми вдигна почти веднага.
-Здравей, Рейвън! - гласът му беше задъхан и притеснен. Сякаш беше тичал или... Не исках да го мисля или да си го представям как беше правил секс с друга.
-Здравей... и на теб!
-Чакай да си поема дъх! - а аз притиснах бедрата си едно в друго. Не исках да изпитвам това, но бях слаба когато ставаше дума за Малкълм и какво го оставя без дъх.
-Тъкмо приключих с "Братството".
-Това е страхотно, нали?
-Да! И видях, че си ми звънял няколко пъти. - Чух звук от отваряне на бутилка и пиене на течност. -Какво правиш? - попитах го и зачаках отговора му, а той се засмя.
- Двамата с баща ми решихме да отидем заедно на фитнес, отдавна не го бяхме правили. Ти какво си помисли?
-Че тичаш някъде по плажа. - излъгах го, но нямаше начин да му покажа по някакъв начин, че го ревнувам.
-Всъщност съм в Сан Франциско.
-О!
-Опитвах се да ти се обадя, за да ти кажа, че ще отида да се видя с баща ми и сестра ми, но ти не ми отговаряше. Затова се обадих на Майли, но и тя не ми вдигаше, за сметка на това получавах едни съобщения, че Майли е заета, а Рейвън пише... От Лукас.
Вратата се отвори и Майли влезе в стаята ни. Помаха ми и се усмихна.
-Връщам се след два дни.
Добави накрая Малкълм, а аз гледах как Майли оставя чантата си на леглото. Беше с една от нейните къси роклички. Твърде къса и показваща твърде много от гърдите й. Погледнах към моят бял потник, бях без сутиен и зърната ми вече бяха втърдени само от гласа на Малкълм в слушалката. Майли сложи ръцете си на кръста.
-Ще се видим ли като си дойдеш? - попитах плахо, докато наблюдавах съквартирантката си.
-Разбира се! - гласът му беше развеселен. - Нямам търпение.
-Аз също!
Казах и след дежурното дочуване затворихме.
-Приключи ли с Братството? - Майли ми се усмихна.
-Успях. И говорих с него.
-Ще се оправите, нали? Моля ти се кажи ми, че ще се оправите!
-Ще продължаваме да правим секс, това е сигурно, но не мисля, че мога да искам нещо друго от него на този етап.
-На момчетата отдавна им мина. - тя ми се усмихна.
-Какво?
-Нашата целувка. - тя се засмя. А аз се изправих и извъртях очи. - Много обичаш да въртиш очи, нали? - погледнах я, а тя смъкна погледа си към гърдите ми и преглътна.
-Майли, не ме гледай така!
-Аз обичам Лукас, Рей!
-Знам. А аз обичам Малкълм.
И двете се засмяхме.
-Ти си секси, но това между нас... - тя мяташе пръста си между нас за да покаже невидимата връзка помежду ни. -... Няма да се получи.
Засмях се по-силно.
-Няма нищо между нас, Майли!
-Това го знам. Това исках да кажа!
Тя се усмихна. Но усмивката й беше по-скоро притеснена.
-Как сте двамата с Лукас? - попитах я, надявайки се да сменя темата за нашата целувка.
-Добре, но все още настоява да се преместя при него.
-Направи го! - казах й аз. Всички щяхме да сме по-добре.
-Той ми го предлагаше още преди да се запознае с теб...
-Знам го това!
-Не е заради теб и целувката.
-Майли, и двете бяхме пияни и искахме да им отмъщаваме. Сигурна съм, че тази целувка съвсем нямаше да е същата, ако не искахме да ги дразним... - видях я как преглъща отново.
-Целувката беше много повече от това! - каза тя и знаех, че е права, но трябваше да я забравим. Не трябваше да усложняваме повече ситуацията, от колкото беше нужно.
-Мисля, че повече не трябва да я споменаваме, става ли? - казах й и се надявах, че ще се съгласи с мен.
-Разбира се! - тя се усмихна. Хвана ме за ръката и ме сложи да седна до нея на леглото й. -Кажи ми какво чувстваш към Малкълм?
-Обичам го и искам да бъде само с мен.
-Разбира се, че ще го искаш.
-Но той ще иска и други...
-И ти ще искаш, но това не означава, че ще му изневериш!
Тя беше права. Знаех, че е права, но ми беше наистина трудно да го приема. Беше трудно с връзките.
-Преди той да се появи нямах никакъв опит с момчетата. Въобще с връзките и всички тези неща с искането и изневерите... И нямам представа... - поех си дълбоко дъх. - Дали не го нараних, когато ти позволих да ме целунеш.
Тя се засмя и понечи да каже нещо, но аз я спрях.
-Наистина съм много объркана и нямам представа какво точно се случва.
Тя ме прегърна. Наистина харесвах близостта й. Харесвах успокоителния й допир и приятния аромат на приятелство.
-Щеше да е много по-лесно ако не ги обичахме. Но пък животът ни нямаше да бъде толкова интересен. Знаеш, че когато дойдох тук бях наранена и колко трудно ми беше да му простя. Знаеш ли защо го направих? Защото го обичам... А знаеш ли защо те целунах? - отворих устата си, но тя ме прекъсна. - ...Знам, че не желаеш да говорим за това, но трябва да ти го кажа. Беше от ревност. Целунах те, защото го ревнувам. Защото той ми призна, че е бил с други докато е бил в Ню Йорк. За да се опита да ме забрави... - стоях и я гледах с отворена уста. Не можех да повярвам, че Лукас може да е с някоя друга. Да я гледа така, както гледа Майли, да я обича така както обича Майли. Дори не можех да повярвам, че Майли би искала да му изневери. - След това е решил, че няма да може да ме забрави и е кандидатствал тук, за да бъде близо до мен и да ми лази в краката докато му простя всичко! Аз не бих могла да му изневеря с друг мъж,  затова те използвах и съжалявам за това, но ми се стори добра идея, поне тогава, че така ще успея да ядосам и двамата за глупостите, които правят. Лукас ми е изневерил, защото тогава дори не бяхме скъсали. Всъщност с него никога не сме късали. Така че няма значение, дали Малкълм е искал да ти изневери, защото вие не бяхте заедно. Не искам да го оправдавам, но той наиситна не е направил нищо. Та дори и да си мислила, че сте били заедно той ти е бил верен, дори и пиян. Дори когато всички видяхме как Амбър се хвърля на врата му и го целува. Виждам как те гледа. По същият начин както Лукас гледа мен.
-Благодаря ти, Майли! - усмихнах й се.
-И аз ти благодаря, Рейвън! - тя ме прегърна силно, а вратата рязко се отвори и в стаята нахлу аромата на Джуди.
-Боже, ама вие двете сериозно сте се заели със задачата да минавате на другия бряг.
С Майли прекъснахме прегръдката и се засмяхме, въпреки че усещах как сълзите се стичат по страните ми. Не успях да кажа всичко, което исках да добавя, а си мислех, че по-късно вече ще бъде твърде късно да се връщаме към това. А дали щяхме да се оправим с Малкълм само времето щеше да покаже. Усмихнах се нервно на Джуди. Колкото и да бяхме се сближли не мислех, че можем да станем най-добри приятелки, но се радвах на присъствието ѝ.
-Ако искаш и теб ще включим! - каза й Майли, а Джуди само повдигна ръце.
-Ааа, не! Добре съм си тук! - и тя се засмя. - Оправихте ли се вече, защото е време за лекции?
Двете с Майли се изправихме, докато Джуди отвори почти празния си шкаф и измъкна една папка от там.