Рейвън. Мастилено черно

#5 Рейвън

-От пръстена.
-Какво? – бяхме седнали на дивана в библиотеката, но аз като че ли бях в облаците. Бях изпуснала нишката и нямах представа за какво ми говори.
-В пръстена ми има електричество. Не много, но достатъчно за да повали някого, без той да разбере какво му се е случило и без да го нарани много. Общо взето като електрошок, но никой не би предположил. По принцип е за защита.... - той се усмихна - ...или ако някой те дразни и се опитваш да го накараш да млъкне…
-Ричард не знае ли, че имаш такова оръжие? – погледнах към ръката му, с която ми подаваше пръстена.
-Ами вече знае и другият път ще бъде по-предпазлив, когато иска да ме плаши. – той ми се усмихна отново и добави все още държащ пръстена пред мен. – Искаш ли да го видиш?
Взех го в ръка. Беше доста по-голям от това, което очаквах и беше тежък.
-Има и гривни. В момента ги тестваме. Баща ми. Фирмата му ги произвежда и съвсем скоро може и да ги пуснат на пазара.
-Интересно. Много искам един такъв.
-Точно такъв няма да е подходящ за теб и тънките ти пръстчета. – той хвана ръката ми и преплете пръстите си с моите.Наистина моите ръце бяха малки и тънки, особено в сравнение с неговите. Погледнах го в очите. Можех да потъна в дълбините му и да се удавя. Синьото беше толкова тъмно, че исках да се удавя. Подадох му пръстена със свободната си ръка, но когато го взе не го сложи на своя пръст, а на моя. На палеца. След това взе другата ми ръка и сви пръстите ми без кутрето. Погали го със своя палец преди да го оближе, усетих го дълбоко вътре в мен, и единственото, което исках е да ме целуне. И всичко това без да откъсваме поглед един от друг. Трябваше да се махна от библиотеката, от къщата, от него, докато беше време, но той хвана лицето ми в шепи и се наведе напред за целувка. Устните му бяха толкова близо, че можех да усетя дъха му. И той усещаше моя. Дишах учестено и чаках тази целувка. Но просто чаках. И той чакаше. Не знаех какво. Дори не бях усетила, че съм притворила очите си, докато не ги отворих широко и не видях неговата усмивка. Той все още беше толкова близко, но нямаше намерение да ме целуне. Никога не е имал, просто ме е проверявал, а сега ми се присмиваше. Отблъснах го и се изправих.
-Ти си задник! – изсъсках му и се обърнах, но той не ми позволи да помръдна. Беше зад мен и ме стискаше силно през кръста, така че да не мога да движа ръцете си. Той беше много по-висок, отколкото ми се струваше. Усетих дъхът му по шията си. Устните му, които я докоснаха, зъбите, които я захапаха и езикът, който я облиза.
-Искам те. – прошепна толкова тихо в ухото ми и притисна ерекцията си в долната част на гърба ми и колкото и да се страхувах го исках. Исках го с всяка частица, с всяка клетка на тялото ми. Той ни завъртя, без да отпуска хватката си и направи няколко крачки към дивана, а аз нямах избор. Чак когато бях достатъчно близо и краката ми се допряха до ръба той ме пусна, но само за да премести ръката си на корема ми, а с другата повдигна полата ми.
-Мамка му, толкова си мокра! - ръката му се плъзна бавно по дупето ми и потърка влажната материя на гащичките ми между краката.
-Не! - отказът ми излезе от устните по-скоро като стон.
-Да! - той отново захапа врата ми, а аз исках да ме пусне. Той дори не знаеше името ми. - Просто се отпусни, красавице!
-Пусни ме! Трябва да тръгвам! - казах му.
-Ти ме искаш и аз те искам. Не виждам къде... - завъртях се към него и сложих ръцете си на гърдите му, но вместо да го отблъсна, аз го погалих и той се усмихна. Сложи голямата си ръка на врата ми, а пръстите му бяха в косата ми. Лицето му отново беше на милиметри от моето. Можех да се надигна на пръсти и да го целуна, малко ми оставаше да се поддам на желанието. Държах го за бицепсите, а нежната материя на ризата му гъделичкаше пръстите ми. Той се наведе, но отново не ме целуна. Вместо това повдигна полата ми и ме погали, а аз му позволих. Затворих очите си и тиха въздишка се отрони от устните ми и той спря. Отдръпна ръката си отново, а когато отворих очите си, той отново се усмихваше.
-Трябва веднага да отидем в леглото ми! - А аз бях готова да го изпълня на секундата. - Искам да виждам тази коса разпиляна на възглавницата ми.
Той отново ме погали, но този път вкара ръката си под бельото ми. Палецът масажираше клитора ми, докато с другата ръка придържаше дупето ми към себе си.
Той щеше да ме целуне, устните му бяха толкова близо, когато вратата се отвори.
-Мамка му, извинявайте! - гласът на Брадли и това че бях хваната да се натискам с момче, и то точно това, което дори не знаеше името ми ме изтръгна от унеса в наслада. Поля ме със студена вода и ме върна на земята.
-Аз тъкмо си тръгвах. - успях да кажа, но опитът ми да се отскубна от него не се получи. Той все още ме придържаше, а с пръста си съвсем малко навлезе в мен. Трябваше да се махна. И моментът дойде когато той измъкна ръката си и отпусна захвата си.
-Сигурна ли си? - попита Брадли, а аз тръгнах към него и вратата за да изляза. Усещах, знаех че съм червена, раздърпана и мокра, но колкото и да го отбягвах в бъдеще, знаех че винаги когато видех Брадли щях да умирам от срам. Сега всички щяха да знаят че Рейвън се е натискала с Малкълм. Че тя е била една от многото, които той е успял да прелъсти.
-Джуди и Майли са долу. - той ме хвана за ръката. Искаше да го погледна, но аз само успях да измъмря нещо нечленоразделно. - Чакат те.