１７ Ｒｅａｓｏｎｓ Ｗｈｙ ／／ｙｏｏｎｍｉｎ／／

2. α

2. Обичаше да правиш същите глупости, които и аз.

Бяха изминали две седмици от както с Джимин работехме заедно.

Всъщност той не се оказа толкова лошо хлапе.
Започнахме да се разбираме добре, даже се закачахме през работния ден.
А след работа започнахме да излизаме. Забавлявахме се доста.

Вече бе дошъл краят на седмицата. Любимият на всички петък. Ние с Джимин тъкмо приключихме с почистването на клетките на животинките и бяхме седнали да си починем.

- Смърфчо, ще ми подадеш ли чашата с кафе?

- Хей, колко пъти да ти казвам, че цветът на косата ми е ментово зелен, а не син, тиквеник такъв!

- Не съм тиква! - момчето нацупи устни и се изкиска, но изведнъж погледна нещо, привлякло му погледа встрани и драматично извъртя очи.

- Оф, шефа много ми лази по нервите. - Джимин изгледа господин Ким с отегчен поглед, който бе в другия край на помещението и попълваше някакви документи.

- Понякога е досаден. - аз се съгласих.

- Понякога ли!?? Винаги е! Чак искам да му покажа, че не е толкова велик, за колкото се има.

- Джимин, намислил ли си нещо?

Оранжевоглавият ми приятел ми се усмихна лукаво и ми смигна.

- А ще загазим ли от това нещо? - аз повдигнах вежда въпросително.

- Хм, може би да, може би не.

И точно след това изречение се чу силен, мъжествен писък от края на помещението.

- МАХНЕТЕ ТОВА НЕЩО ОТ МЕН ВЕДНАГА!!!

Джимин започна да се киска под носа си, а аз бях зяпнал, не разбиращ какво точно се случва.

- ПОМОЩ, ПО ДЯВОЛИТЕ! Не стойте там, а елате да ми помогнете!

Джимин започна да се привива и смее на глас.

- Какво направи? - попитах аз очудено.

- Махнете тази гнусна тарантула от мен, мамка му!

- Това. - през смях продума Джимин, а аз се затичах към шефа, знаейки, че има огромна фобия от паяци.

- Чакай! Нека се позабавляваме още малко! - Пак опита да ме спре, но аз не го послушах... макар и да ми беше доста смешно.

- Не стойте така, глупаци такива, а махнете това чудовище! Вижте го на панталона ми е!

- Глупаци ли? А искате ли да го оставим там? Така като гледам доста хареса Гучи колана ви.

Чим повдигна вежда, а аз го сръгах в ребрата и взех внимателно тарантулата от панталоните на шефа. Щом я махнах от него той си отдъхна и се отпусна на стола.

- Боже, това беше ужасно! Как се е озовал този гигантски паяк тук?

- Нямам нииикаква представа. - Джимин повдигна рамене, като взе тарантулата от ръцете ми спокойно и започна да я гали.

- Здравей, красавице.

Господин Ким го изгледа погнусено.

- Отвратително! Както и да е. Разкарайте го от тук, това ужасно същество.

- Ти си ужас...

- ДА, шефе. Бъдете спокоен, ще се погрижим. - аз прекъснах Джимин преди да си е навлякъл проблеми и го дръпнах за ръката.

Когато вече бяхме в другото помещение, където шефа нямаше как да ни чуе, аз започнах да се кискам.

- Ти си луд, Джимин. От къде разбра, че Ким има фобия от паяци? Не съм ти казвал.

- Всъщност не знаех. Явно извадих късмет. - по-малкият се засмя отново.

- Определено беше по-забавно от номера, който аз му бях скроил.

- И ти си му правил номер?! - Джимин се ококори и аз кимнах.

- Беше ме изнервил веднъж и реших да се посмея, като му сложа кучешко ако на стола.

Джимин се изсмя истерично и ми даде пет.

- Ще сме страхотен екип в това да го дразним.

- Ние вече сме. - усмихнах му се и той направи същото.

●●●

Ти бе най-лудото момче, което съм срещал.

В добрия смисъл на думата.

Липсва ми да правим неща като тези заедно, Джимини.

Без теб нищо не е същото.