１７ Ｒｅａｓｏｎｓ Ｗｈｙ ／／ｙｏｏｎｍｉｎ／／

8. т

8. Какво мило и грижливо слънчице беше.

Отново алармата ми за ставане звънна. Но аз бях буден преди нея.
Всъщност даже бях почти готов за излизане.

От както Джимин започна работа в приюта, сутрините ми станаха една идея по-леки. Събуждах се бодър, весел, наспал се и с желание да ида там, за да може по-скоро да видя Пак.

Тази сутрин даже щях да отида половин час по-рано. Трябваше да кажа на господин Ким да си отбележи това, че краят на месеца идваше, а аз имах нужда от пари.

Бързичко обух обувките си, излязох от апартамента и заприпках към голямата сграда.
Чух отново сладките гласчета на животните и се усмихнах.

Оставаше да чуя и това на Джимин и всичко щеше да е перфектно.

Влязох в съблекалнята и си облякох униформата. Когато бях готов излязох и зърнах познати широки рамене и оранжева коса.

Запътих се към момчето радостно, но когато стигнах до него чух... хлипания?

Той плачеше ли?

- Джимини?

Приятелят ми се стресна и се обърна към мен. Целият беше зачервен, устните и очите му подпухнали и кървясали, а бузите мокри.

- Какво има, миличък, защо плачеш? Някой обиди ли те? Защо си разстроен? Да не си ранен? -паникьосах се аз, а оранжевокоското само ми се ухили и изтри сълзите си.

- Юнги, аз съм добре. Не съм тъжен, плача от радост.

Аз си залепих объркана физиономия и чак сега видях три черни, свити на топка телца в скута му.

- Юнтан и Роуз имат бебенца. Виж смърфче, родиха се три, живи и здрави кученца.

Аз си отдъхнах и се усмихнах на поредната очарователност на Джимин. Прегърнах го през раменете и оставих нежна целувка по слепоочието му.

- Имаше проблем при раждането, Роуз загуби доста кръв, но ветеринар дойде и се погрижи за нея. Сега и тя и бебетата са добре. Затова се разплаках. Щастлив съм.

Сърцето ми започна да препуска като лудо.

- Ти си ангелче, Джимини.

Аз обгърнах приятеля си силно.
Това момче бе изпълнено отвътре с доброта, любов и сладост от главата до петите.

И ги споделяше.

Споделяше загрижеността и обичта си с мен и ме правеше най- щастливото и късметлийско дете на света. Буквално ме караше да се чуватвам като детенце, на което са му дали парче шоколад.

- Благодаря. - Чим сведе глава и погали кученцата с късите си пръстчета. - Помогни ми да ги сложим обратно в клетката. - аз кимнах и заедно прехвърлихме малките същества при баща им.

Те спяха спокойно, а Юнтан започна да ближе кутретата си.

- Виж ги, Юнги. Толкова са сладки, не мога!

- Колкото теб.

- Много повече от мен.

Джимин се засмя и аз го прегърнах в гръб, като двамата стояхме и се любувахме на гледката.

- Скоро Роуз трябва да ги накърми. А утре трябва да викнем ветеринаря отново да каже кога ще им бие ваксините. О, и трябва да дадем някакви витамини на Роуз. Няма да се отделя от тях днес, да знаеш.

Аз отново се изкисках и оставих дълга целувка по вратлето на Джимин.

●●●

Беше толкова загрижен за всичко и всички.

Включително и за мен.

Ти бе мило, нежно и крехко създание, Джимини.

Обожавам те.