１７ Ｒｅａｓｏｎｓ Ｗｈｙ ／／ｙｏｏｎｍｉｎ／／

4. є

4. Усмивката ти, когато ти правех комплименти. Безценна.

Най-после успях да обедя Джимин да излезем на среща. Това бе най-трудното нещо на света.

Той постоянно повтаряше как не бил готов за връзка, как сме можели да развалим приятелството си по негова вина и как не бил сигурен дали изпитва нещо към мен.

Аз му повтарях, че това е само една среща. Ако не се получеше, майната му. Нищо, че за мен не бе точно така.

- Ехо, Юнгии? От две минути насам се опитвам да ти привлека вниманието.

- Ъм, да, Джимин?

- Питах те къде ще идем? Защо се отплесна така?

- Красотата ти тази вечер ме остави без думи, Чими. - аз продумах и той се ухили, като стисна очи, показа зъбки и сведе глава.

Това си бе истината. Той беше обул тесни, накъсани дънки и много широка блуза, от която ключиците му бяха на показ, а надигнеше ли леко ръцете си, стомахчето също.

Бе прекалено секси.

А косата му, идеално сресана и разделена на две страни не помагаше особено. Оранжевото вече бе станал любимият ми цвят.

- Хьонг, стига си ме зяпал!

- Не мога. Спираш ми дъха. Господ си е поиграл доста с теб, Джимини. По-красив си и от ангел.

- Аййшш... - Пак се изчерви и удари леко рамото ми.

- Погледни се колко си сладък. Бузките ти станаха червени, като малки ягодки. Да не иска човек да спре да те обсипва с комплименти.

- Мин Юнгии! - Чим не спираше да се киска засрамено и да гледа пода.

- Същинско очарователно бебе.

- Хьонг, престани! Ще потъна в земята. - аз се засмях и хванах ръката му. Преплетох пръстите му с моите нежно и той ме изгледа объркано.

- Позволи ми да държа ръката ти. Поне днес, моля те.

Джимин се замисли, но все пак се примири и кимна.

- Къде ще ме водиш?

- Ще видиш.