１７ Ｒｅａｓｏｎｓ Ｗｈｙ ／／ｙｏｏｎｍｉｎ／／

10. н

10. Когато опита да ми направиш изненада. Очарователно.

Вече мина месец от както с Джимин бяхме заедно. Един от най-прекрасните ми и щастливи месеци.

Не съжалявах за нищо.

Никога не съм мислил, че ще се привържа така силно към някого, но съдбата ми доказа точно обратното. Днешният ден мина както обикновено, събудих се, оправих се и отидох на работа.

Но различното бе, че бях сам на смяна. Джимин не дойде.
Питах шефа защо, а той ми отговори, че баща му се е обадил да му вземе почивен ден.

Странно. Не ми бе споменавал нищо.

Веднага естествено му звънах, но отговорът, който получих бе:

"Телефонът на абоната е изключен или извън обхват".

В този момент само се надявах всичко да е наред. Нормално беше да се притесня. Едва издържах целия работен ден.

Не бях осъзнавал колко бързо и весело ми минаваха дните с Чим по принцип. И когато го нямаше, го усетих като цяла вечност.

И скучно.

Много скучно.

Когато най-после дойде време да затворя приюта получих съобщение от Джимин да се прибера в апартамента си след половин час.

Какво по дяволите?

Той не знае ли, че така дърпа любопитството ми за опашката.

Цял ден не ми вдига и накрая ми пише това...
Разбира се, че нямаше да го послушам.

Без да чакам и минутка повече се запътих към дома си. Не бе добра идея да давам ключ от входната врата на Пак.

Може би.

Когато най-после стигнах блока ми и се качих, понечих да отворя вратата, но тя... бе открехната.
Ама, че глупак, какво конско щях да му прочета сега...

- Джимини, как може да оставиш входната отворе...

Аз с бърза крачка влязох в дневната си, но когато видях какво ме чакаше там замръзнах на място.

- Юнгии?!

Джимин се стресна и изтърва една запалка от ръцете си, която шумно се разби на плочките.

- Нали ти писах да дойдеш след половин час? Защо не ме послуша?!

- Джимини, какво е това? - аз попитах мило, докато се доближих до приятеля си.

Огледах пространството и него. На масата бе сложена огромна, апетитно изглеждаща пица в кутия, която бе обградена от свещи във формата на сърце.

Половината не бяха запалени, явно прекъснах процеса му на изненада.

- Ами днес правим месец, от както сме заедно, смърфче. Реших да те изненадам, но ти развали всичко. - Чим говореше срамежливо, свито и нежно, като гледаше пода и си играеше притеснено с пръстите на ръцете.

- Джимини, очарователен си. Но нали казахме, че няма да празнуваме...

- Е, да, но ти страшно много ме зарадва, когато ме изведе на първата ни среща. Исках и аз да ти поднеса такова щастие.

- И успя. - аз се усмихнах и го дръпнах в обятията си.

Малкото му телце веднага се залепи за моето и аз се вкопчих с всичка сила в него. Усетих, че парфюмът му бе по-силен от обикновено и бе обул страшно прилепнали дънки, които очертваха задника му идеално.

Тестваше ме...

Това момче определено ме тестваше...

- Хайде да ядем! - Джимин прошепна.

Аз спуснах ръце по гърба му и обхванах дупето му с две ръце.

- Юнги! За пицата говорех.

- Който за каквото си мисли, мъниче. - изкисках се палаво и той бързо се отскубна от мен.

- Между другото шефът каза, че баща ти се обадил да ти вземе почивния ден...

- Мда, Ким е доста наивен щом повярва, кхм, кхм, че аз съм господин Пак.

Чим в края си уплътни гласа, за да звучи по-мъжествен и аз се засмях.

- Умното ми тиквениче то.

●●●

Не те биваше в изненадите...

Но просто начинът, по който винаги опитваше да ме зарадваш, караше тялото ми да заскача от кеф.

Пазя тази и всички срещи, които имахме в сърцето си.