１７ Ｒｅａｓｏｎｓ Ｗｈｙ ／／ｙｏｏｎｍｉｎ／／

12. ℓ

12. Моментите, в които се смеехме заедно.

Аз прокарвах ръце по тялото на Джимин, излегнато под мен и бавно започнах да надигам тениската му. Съблякох я и под себе си разкрих божественото му, изящно тяло и сладко коремче.

Толкова красиво, толкова прелестно, приканващо за допир, целувки и любов. Джимин явно се притесни от голотата си, но аз не го оставих да протестира.

Хванах ръцете му и ги притиснах от двете му страни, за да не може да ги мърда и да се прикрива с тях.

Започнах да целувам врата му, а след това да се спускам и надолу.

Дарявах всяко едно кътче от гърдите му с нежни, любовни милувки, облизвах на места карамелената му, вкусна кожа и се наслаждавах на сладките му реакции.

Той преплиташе пръсти в косата ми, дишането му се ускоряваше и едва се сдържаше да не издаде някакъв звук, макар че аз точно това исках да чуя.

Вдигнах се отново нагоре и слях устните ни. Имах нужда да ги усетя срещу своите отново.

Тъкмо запътих ръцете си сигурно надолу по чувствителната му кожа, когато чух глас, дълеч по женствен от този на гаджето ми да говори или по-скоро крещи.

- Джимин? Прибрахме се! Вкъщи ли си, сине?!

- По дяволите, мама! - оранжевокосият се отдели от целувката ни и моментално ме блъсна от себе си, като бях на косъм да падна от леглото му.

- Облечи се, бързо, бързо! - Чим се паникьоса и ми подаде бързо горнището ми.

- Джимини, в стаята ли си си?

Аз бързо облякох блузата си и поизгладих разрошената ми от Чим коса.

- Блузата ти е на обратно! - Пак извика и в същото време прошепна. Аз видях изскочилия етикет до врата ми, но бе прекалено късно да я събличам наново.

Чух как вратата се отваря и майка му се намираше вече пред погледите ни.

- Оу, Джимин, не знаех, че имаш гости. - жената ни огледа от глава до пети със съмнителна физиономия.

- Ъм, да с Юнги тъкмо гледахме филм. - Джимин се засмя нервно.

Майка му погледна изгасения телевизор пред нея и се усмихна лукаво.

- Добре, господинчо. Извинявай, че прекъснах "филма ви". Ако искате си го довършете на спокойствие и елате после да обядваме.

Само намалете звука на "филма", че баща ти е в съседната стая и си почива.

Аз едва сдържах смеха си. Цялото лице на Джимин бе червено като домат.

- Добре, мамо. Хайде остави ни сами сега. След минутка ще дойдем да ядем. - Джимин бързо изгони майка си и трясна вратата.

Щом тя вече бе извън стаята аз започнах да се хиля истерично.

- Гледахме филм? Сериозно ли, Джимини? Жената да не е глупава?

Аз ударих коляното си от смях, а Чим извъртя очи. Определено ни личеше от километри, че сме се натискали преди минути.

-Да беше измислил нещо друго, умнико.

- Е, защо трябва да се крием? Вашите са наясно, че си имаш гадже. От мъжки пол. И че това съм аз.

- Смърфче, едно е да знаят, друго е да те хванат да си се качил върху сина им и да го изяждаш с парцалите. Неудобно е.

Засмях се дори по-силно и Джимин не се стърпя и той започна да се хили. Аз го дръпнах в игрива прегръдка и оставих продължителна целувка по бузката му.

- Хайде да отидем при майка ти, че ще се осъмни в продължителността на този "филм".

Приятелят ми удари рамото ми игриво и ме последва. Преплетох пръсти с неговите и заедно отидохме в кухнята при майка му.

●●●

Да чувам смеха ти бе най-красивата песен за ушите ми.

Сърцето ми правеше бум бум.

Толкова ми липсва да оправяш деня ми с твоето щастие, Джимини.