１７ Ｒｅａｓｏｎｓ Ｗｈｙ ／／ｙｏｏｎｍｉｎ／／

16. я

16. Всяка една минута, в която мислех за теб.

- Една игра на Блек Джек?

- Стига, винаги на това играем, нека този път врътнем един Покер.

- Оф, не! Писна ми с вашите игри на карти, нека играем билярд!

Чувах гласовете на Хьонгуон, Хьона и Айрин да спорят, но изобщо не можех да се концентрирам върху думите им.

Единственото, за което можех да мисля е Джимин. Имахме малък спор тази сутрин.

Всичко започна от идеята му поне веднъж или два пъти седмично да не се виждаме, а да прекарваме време с приятели. Това добре, все пак не е зле да разнообразим малко.

Но няколко минути след това той ми изтърси, че щял да замине до Инчон, за да се види с негова дружка от гимназията.
Щял да замине. Сам.

Да, вярно, че е на осемнайсет години и че има пълното право да го направи, но все пак градът не е никак близо. И да замине съвсем самичък, ами ако му се случеше нещо!?

Добре осъзнавам, че звучах малко налудничево, но преди няколко часа му се скарах и му казах да не заминава. Поне не и без мен.

Но той разбира се не ме послуша и ми направи на пук. А аз умирах от притеснение, защото той нарочно не отговаряше на обажданията ми цял ден.

- Юнги? Какво толкова мислиш, че си се забил в една точка и не мърдаш? - Хьона щракна с пръсти пред лицето ми и ме стресна.

- За Чимито, за какво друго може той да мисли!? - Хьонгуон се обади и аз завъртях очи.

- Ами да, за него мисля!

- Ето, казах ти! - този път Хьонгуон беше този, който завъртя очи, но неговото бе с широка усмивка.

- Да не се е случило нещо, Юнгс? - Айрин попита и аз кимнах.

- Малко се посдърпахме сутринта, но ще се оправим. Надявам се.

- Споко, приятел. Това е нормално. Ако не се карате, значи тогава нещо не е наред във връзката ви. - Айрин поразроши косата ми и хвана ръката ми, като ме изправи на крака.

- Хайде, ела да изиграем един билярд, стига си пускал корени на този стол. Ще спреш да мислиш за това и няма да усетиш кога ще мине времето.

Аз кимнах и се изправих.
Отидохме до огромната билярдна маса и Хьонгуон извади шпаги за всички ни. Кой по дяволите си има два метра билярдна маса в тях!?

Ами Хьонгуон, който има какви ли не глупости в къщата си.

- Хайде момичета срещу момчета! - Хьона подреди топките в средата на масата и погледът ми падна върху двете оранжеви на цвят.

Мамка му, има ли нещо изобщо, което да не ми напомня за Джимин!?

- Хайде, смърф такъв, удряй пръв! - не, няма нещо, което да не ми напомня за него.

Ние започнахме игра и тъкмо когато бе мой ред чух телефонът ми да издава звук, че съм получил съобщение.

- Хьонгуони, удряй вместо мен. - той кимна радостно, а аз извадих мобилния си от джоба.

🔴(1)Едно ново съобщение🔃
От: Джимини♡

"Смърфче, върнах се от Инчон по-рано. Прекарах си добре, но не спирах да мисля за теб. Много ми липсваше, извинявай, че ти се изребчих днес.
Ела си по-рано, ако искаш, имам изненада за теб. Не мисля, че след нея ще можеш да ми се сърдиш повече;)"

- Ъм, хора аз трябва да тръгвам, ще се видим някой друг път отново.

- Наред ли е всичко, Юнгс?

- Спокойно Айрин, всичко е шест.

- И това съобщение ако не беше от Чимито.

Аз показах среден пръст на Хьонгуон и чух зад гърба ми как всички се засмиват.

Облякох якето си и набързо напуснах къщата на приятеля си.
По-най бързия начин гледах да стигна апартанента си, за да разбера какво ме очаква там.

●●●

Съзнанието ми сякаш бе облепено с твои кадри, Джимини.

Никога не излизаш от там.

Всичко ми напомня за теб, не мога да спра да те мисля.

Толкова ми липсваш.