１７ Ｒｅａｓｏｎｓ Ｗｈｙ ／／ｙｏｏｎｍｉｎ／／

15. є

15. Всяка една минута, в която те наблюдавах.

- Юнги имаш ли някаква мечта, която знаеш, че никога няма да се осъществи, но въпреки това да си стои запечатана надълбоко в теб?
- Джимин извъртя поглед от лаптопа, на който гледахме някаква случайна драма и ме погледна с големите си, изкрящи очички.

- От къде ти хрумна това изведнъж, Джимини?

- Драмата не ми е интересна и започнах да си мисля разни неща.

- Защо не ми каза, щях да пусна нещо друго?

- Не сменяй темата, смърфче!

- Не знам, мъниче.

- Хайде де. Все трябва да има нещо, което да те изкушава от време на време.

Аз въздъхнах и се замислих.
Всъщност да, имаше нещо, но се чудех дали да го споделя с приятеля си изобщо.

- Ами... имам една скрита мечта, но не мисля че...

- Каква? - Джимин веднага се изправи на колене и се усмихна срещу мен.

- Виж, малко е глупаво..

- Няма глупави мечти!

- Аз... винаги съм искал да бъда рапър. Да конпозирам свои песни и да спася малко днешната модерна музика.

Джимин се изкиска сладко и сложи ръце зад врата ми.

- Това не е глупаво, Юнги. Би станал чудесен идол от теб. Всъщност моята скрита мечта е подобна. - Джимин се изправи изведнъж и грабна лаптопа в ръчичките си. Написа нещо и го постави с гръб към мен.

- Винаги съм искал да бъда част от Кей-поп група. Замисли се колко би било яко да имаш гадже звезда? Или и двамата да бяхме известни, ти рапър, аз певец. Бляскава двойка.

Джимин говореше с такъв ентусиазъм, че ме накара да си го представя и широка усмивка изгря на лицето ми.

- Винаги когато слушам изпълнители от родната ни страна си представям, че съм част от музикалната индустрия.

Изведнъж Пак пусна някаква песен, вероятно на Биг Бенг, любимата му Кей-поп група и започна да прави разни движения, които му се получаваха доста добре всъщност.

Чим ме гледаше с едновременно срамежлив и горд поглед.
Движеше тялото си в ритъма на музиката и изпълняваше танца с лекота.
Косата му се мяткаше на всички страни, а пижамите, с които бе облечен го правеха дори по-очарователен.

Изведнъж от песента дойде висок тон, който Джимин изпя с лекота и ме очуди доста. Не знаех, че гаджето ми го бива в абсолютно всичко, мамка му.

Аз прехапах устна, когато Чим направи движение, при което клекна с гръб към мен. Очите ми сами се смъкнаха палаво надолу по тялото му. След още няколко секунди песента приключи и Джимин разпери ръце.

Аз се засмях весело и започнах да му ръкопляскам. Той скри лице в дланите си и се пльосна изморено на дивана.

Доближих се близо до него и го дръпнах в обятията ми.

- Малко неизпълнимо от моя страна, но мечтите са безплатни, нали? - задъхано Чим измрънка.

- Всъщност е доста изпълнимо, Джимини... би се справил прекрасно като певец и танцьор.

- Наистина? - той повдигна глава и ме погледна с пълни с надежда очи.

Кимнах и поставих целувка по нослето му.

- Но аз не бих ти позволил. Искам цялото ти внимание за мен, колкото и егоистично да звучи.

Оранжевокосият се изкиска и се сви във врата ми.

- Е, ами може би в някой друг живот ще сме най-известните и харесвани идоли в света.

Аз кимнах, гушнах силно Пак и двамата се отпуснахме на дивана.

Скоро усетих лекото му похъркване и разбрах, че се е унесъл в спокоен сън отгоре ми.
Не, че се оплаквах.

Прокарах ръце през оранжевите му кичурчета коса, като внимавах да не го оскубя. Трябваше да си боядиса корените пак.

Загледах се в детайлите на лицето му и сякаш се изгубих в дълбоката им красота.

●●●

Започнех ли да те наблюдавам, не можех да откъсна очи от теб.

Бе като картина в музей.

Не знам с какво заслужих същество като теб, такова нежно и уникално, но не можех да ти се наситя.