１７ Ｒｅａｓｏｎｓ Ｗｈｙ ／／ｙｏｏｎｍｉｎ／／

7. ι

7. Просто сладките моменти, които прекарвахме заедно.

- Това е поредната тъпа, клиширана, преувеличена любовна история!

Аз се засмях и погледнах Джимин изненадано.

- Защо? Според мен е красива.

- Ти сериозно ли вярваш, че в истинския живот една жена, която има дом, семейство и мъж, не милионер, а милиардер, на всичкото отгоре млад и красив, ще зареже всичко това и ще избяга с прислугата да живее в глад и мизерия, защото е "много влюбена в него"?

- Ами д...

- Пълни измишльотини! Тези сценаристи трябва да дойдат в реалността.

- Джимини, това е само един филм. Просто му се наслаждавай.

- Е, ама не мога. Да пишат нещо по-смислено!

Аз извъртях очи с усмивка и въздъхнах.

- Добре, какво ти се гледа тогава?

- Теб. - оранжевокосият прошепна и аз се ухилих, дори по-широко.

- Гледай ме тогава. Изцяло съм твой.

Джимин сведе глава и притисна тялото си още повече към моето срамежливо. Аз обвих ръце около него и оставих целувка по главата му.

Днес денят бе хладен, мрачен и дъждовен. Слава на Богу нямаше буря и гръмотевици.

С Джимин решихме да си вземем почивен ден от работа и да прекараме свободното си време в моя апартамент. Гледахме клиширани филми по телевизията, лежахме на леглото ми под меко одеало и пиехме горещ шоколад.

Има ли нещо по-хубаво от това чувство на комфорт и уют?

За мен не.

Джимин ухаеше прекрасно, на нежен сапун с теменужки. Аромат на бебе.

Не можех да спра да го гушкам и да му се радвам. Толкова бе мекичък и крехък. Бях влюбен до уши, чак бе нездравословно.

Изведнъж както си лежахме в тишина, Джимин започна да оставя нежни целувчици по оголеното ми вратле.

Неочаквано, но доста приятно.

Аз затворих очи и се наслаждавах на тръпките, които побиваха тялото ми всеки път, когато пухкавите му устни докоснеха чувствителната ми, бледа кожа.

Той прокара палаво езичето си и олигави врата ми, като направи мокра пътечка след себе си.

Чим усети, че ме кара да се чувствам много добре и захапа на едно място. Засмука го настойчиво, а после го целуна нежно, сякаш като извинение за грубостта.

Аз измърках от удоволствие и спуснах ръката си към закръгленото му дупе. Обхванах го и го стиснах палаво.

Той подскочи, явно не очакващ това мое действие.

- Хьонг!

- Да, мъниче?

- Свали си ръцете от там!

Аз не го послушах, а напротив, пляснах го силно и той ахна.

- Мин Юнги...

Моментално го прекъснах със жадна целувка по устните.

- Не ми пипай задника повече!

- Аз съм ти гадже, имам пълното право да пипам това съкровище там отзад.

Джимин се изкиска, очите му почти се затвориха и той отново вкопчи главата си в гърдите ми.

- Какво? Прав съм, това твое дупенце си го проси.

- Престани! - Пак се засмя и удари рамото ми.

Аз го гушнах силно и отново поставих целувка, този път по нослето му.

- Хьонг, като те гледам така от близо и ми мязаш на котенце.

- Котенце?

- Да, на малко, пухкаво, синьо котенце.

- Ментово зелено!

- Да, добре!

Джимин извъртя очи с досада, защото го поправях за пореден път, за цвета на косата ми.

- Мин мяу мяу.

Той погали бузата ми и сърцето ми пропусна удар.

●●●

Всяка една секунда, прекарана с теб бе рай, Джимини.

Не можех да издържа и ден без да те виждам, представи си сега...

Очарователността ти нямаше край.