１７ Ｒｅａｓｏｎｓ Ｗｈｙ ／／ｙｏｏｎｍｉｎ／／

11. є

11.Когато опита да ми сготвиш.

Тази сутрин се бях събудил по-рано. Отворих очи и видях свита на топка фигура до мен. Съвсем бях забравил, че Джимин бе останал да спи в нас.

Прозях се и се загледах в детайлите му. Беше свил малките си ръчички до гърдите. Пухкавите му, розови устните бяха разделени.
Оранжевата му, рошава коса бе разпръсната по възглавницата и по челото му.

С помоща на два пръста, аз отделих няколко паднали кичурчета от лицето му и го помилвах. Косата му бе толкова мека.
Чим дишаше тежко и при всяко поемане на въздух нослето му се мърдаше, а клепачите потрепваха.

Какво ли сънуваше?

С пръстите си преминах и по гладката му, медена кожа. Сякаш докосвах топла коприна.
Той изведнъж се размърда под допира ми и бавно отвори очи.

- Смърфче?

- Добро утро, Джимини.

- От кога си буден?

- Нямам представа. - аз не спирах да го гледам и да му се любувам, а той се засрами и сви лицето си в шепите.

- Правих ли глупости докато спях? - попита той без да си сваля ръцете.

- Ако да си очарователен е глупост, то да. Беше голям глупак.

- Айшшш... - Джимин се изкиска и се сви в гърдите ми.

Аз с усмивка обвих ръце около телцето му и оставих целувка по главата му.

- Искам да остана така завинаги. -измърморих, а Пак кимна и продума заглушено "и аз".

- Но трябва да закусим. Затова отивам да приготвя нещо. - той се измъкна от обятията ми и се изправи изведнъж.

Смъкна тениската си надолу, за да се покрие максимално, понеже бе само по боксерки и се запъти към кухнята.

- Ти можеш ли да готвиш, Джимини?

- Ъ-ъм да. Да, разбира се.

Направих несигурна физиономия, докато го гледах съсредоточено как напуска стаята ми.

- Трябва ли да се притеснявам?

- Абсолютно не...
И стига си ми зяпал задника! - аз захапах устна, за да прикрия смеха си и отместих погледа си бързо от там, като го насочих към тавана.

Толкова добре ме познаваше това момче.

- Не го правя!

...

Половин час след това от кухнята се чуваха тряскане на чинии, псувни, оплаквания от страна на Джимин и изпускане на прибори по пода.

Молех се само кухнята ми да оцелее. Аз набързо отидох в банята, оправих се и си облякох чисти дрехи. След това се запътих към съседното помещение, станало жертва на уменията на гаджето ми.

- Чими, добре ли си?

- Д-да да, всичко е наред. Ще почистя всичко сам. Не се безпокой и не откачай.

Аз се ококорих от гледката пред себе си. В кухнята сякаш бе паднала бомба. Навсякъде имаше мръсни чинии, брашно и други съставки, изсипани по пода и по плота, разпилени опаковки и чаши, шкафовете зееха отворени, а в мивката имаше няколко счупени яйца.

- Направих палачинки! - Джимин се ухили неудобно и посочи масата.

Там бяха сложени в една чиния палачинки, обсипани с черни прегорени петънца, а в другата някои по-успешно направени със златист цвят, изглеждайки доста по-апетитно.

- Аз ще изям изгорените, че те бяха първият ми опит и не се получиха много добре.

- Не, тези са за мен. - аз поклатих глава и дръпнах прегорелите към себе си.

- Не, Юнги...

- Казах, че те са за мен, Джимини. - наместих се на стола си и намазах палачинките обилно с шоколад, че да не се усеща обгореното. Всъщност не бяха толкова зле на вкус.

- Благодаря ти, мъниче. Никой до сега освен мама не бе готвил за мен. Прекрасен си.

Пак за пореден път изчерви бузки и захапа малко от неговата палачинка.

- Извинявай за бъркотията, която направих.

- Не се безпокой, като се нахраним ще изчистим заедно. - аз му намигнах и отпих от чая, който беше направил оранжевокосият.

Поне той не бе пресварен, ако това бе изобщо възможно.

●●●

Беше малко скаран с готвенето, но като за първи и последен път ти се получи горе долу добре.

Винаги бих ял твои неща, сготвени само за мен.

Сякаш слагаш допълнителна съставка в храната, която я прави по-вкусна. Любов...