１７ Ｒｅａｓｏｎｓ Ｗｈｙ ／／ｙｏｏｎｍｉｎ／／

14. н

14. Три думи - палавата ти страна.

- Оф, колко минути остават до края на тъпото работно време, смърфче?

- Точно 55 минути. - аз погледнах часовника на ръката си, за да се уверя, макар че Джимин ме пита това след всяка една изминала минута.

- А сега?

- 54 минути, Джимини. - облегнах на стола си, а Чим извъртя очи.

- А сега?

- Слънце мое прекрасно, времето няма да мине по-бързо по този начин.

- Но Юнги искам да си ходим вече.
- приятелят ми измърка недоволно.

- Знам и аз, но ще изтраем още малко.

- Ама шефа го няма, дори и да си тръгнем по-рано няма да разбере.

- Има камери.

- О, стига, как си представяш Ким да преглежда тези прашасали, сигурно вече счупени камери от двайсти век.

- Купи ги миналата година, Джимини.

- Оф, добре, просто той едва ли ще си играе да преглежда записите.
Хайдее, нямаме никаква работа повече, свършихме всичко, заслужаваме си почивката. - Джимин стана от стола си и дойде близо до мен.

Покатери се отгоре ми и удобно се намести в скута ми.

- Хайде да си тръгваме, вкъщи ще ни е много по-забавно. - Джимин прошепна и горещият му дъх се удари палаво в ухото ми, което ме накара да извия тялото си, побили го приятни тръпки.

- Защо толкова настояваш да си ходим един час по-рано, мъниче? - аз попитах със смирен тон, а оранжевокосият вместо да ми отговори заби лицето си във врата ми.

Започна да оставя целувки, които много се различаваха от всичките, които сме си разменяли с него до сега. Тези бяха настойчиви, устните езика и зъбите му се плъзгаха дразнещо по светлата ми, чувствителна кожа и
в действията му можеше да се прочетат всичките страст и готовност.

Кога стана толкова уверено това момче?

Когато се отдели от шията ми погледите ни се заключиха.
В очите му още повече си личаха нетърпението и желанието.
Желание за нещо грешно, но така сладко. Страст и нужда за плътска любов. Той се размърда некомфортно в скута ми и захапа нервно долната си устна.

Разбрах какво искаше момчето на мечтите ми. И това е най-очарователният начин да ми го покаже.

Защото имаше толкова сигурни действия преди миг, а сега, когато спря той отново се превърна в срамежливо, контролируемо, невинно бебе.

Нищо, че в погледа му невиността се сливаше с искрица палавност и тогава се получаваше нещо, гъделичкащо стомаха ми и други части от тялото.

Джимин сложи ръчичките си на гърдите ми и сведе глава надолу.
Аз се усмихнах леко и хванах брадичката му, за да вдигне поглед.
Слях устните ни за кратко в решителна целувка, като се надявах Чим да разбере, че съм съгласен с него.

- Защо не ми каза, че затова искаш да се приберем по-рано, Джимини?

- Беше ме срам.

- Все някой ден трябва да разговаряме за секс, това си е нещо нормално.

Джимин изкимтя и се сви в обятията ми.

- Знам, но не мога просто да ти кажа, че го искам, ще изглеждам жалко, ами ако ти не го искаш?

- Какви ги говориш, Джимини? Разбира се, че го искам, мисля че и двамата сме готови, миличък. Не се срамувай от мен. - аз обвих ръце около кръста му и поставих целувка в меката му коса.

Пак се размърда отгоре ми, което бе изключително дразнещо действие, имайки предвид позата ни. Аз изпъшках и това го стресна.

- Хайде да вървим в нас, че не знам колко дълго ще издържа тук без да правя нищо. А не искаме да правим шоу на камерите на Ким, нали?

Джимин кимна с поруменели бузки и нетърпеливо се изправи от мен. Въздъхнах на това колко по-дълъг ще ми се стори пътят до вкъщи.

●●●

Всяко едно докосване на тялото ми до твоето ме побъркваше.

Харесваше ми да бъда грешник, ако грехът бе ти, Джимини.

Постарах се да ти покажа колко много значиш за мен, надявам се да съм се справил.