１７ Ｒｅａｓｏｎｓ Ｗｈｙ ／／ｙｏｏｎｍｉｎ／／

13. ℓ

13. Моментите, в които плачехме заедно.

- Хьонгуони, стани от мен! - аз се засмях и се опитах да се отместя от приятеля си, който беше легнал върху мен на дивана.

- Не, така ми е по-удобно.

Той ме прегърна, като обви ръце около кръста ми и положи глава на гърдите ми, правейки го невъзможно да се измъкна от него.

- Гушни ме де, така се чувствам като досадник.

- Ама ти си, Хьонгуон. - извъртях очи, а той ме цапна по рамото.

- Хьонг, нали не спиш?

Изведнъж чух познат нежен глас да вика от коридора ми и входната врата да се тряска.

Джимин.

Все забравям, че му бях дал ключове за апартамента ми.

- Смърфче, нося ни...

Оранжевокосият влезе в дневната с две пълни чанти в ръце.
Мм, бе взел китайско.

- Джиминии! - опитах да се изправя, но Хьонгуон не помръдваше. - Стани от мен, мамка му. - аз се надигнах от дивана и само чух как приятелят ми се смее.

Отидох до Пак и оставих кратка целувка по студените му устни.
Но той не реагира. Бе замръзнал на мястото си. Гледаше ту мен, ту Хьонгуон.

Много добре разбрах какво се случва и направих знак на приятеля си с поглед да си тръгва.

- Оо, китайско! Не съм ял отдавна.

- Кхм, Хьонгуони...

- Наистина. И ти не си, Юнгс. Последно ядохме двамата. Преди два, три месеца, ако не се лъжа.

- Тръгвай си! - аз стиснах челюст и посочих Джимин с очи.

- Ааа, искате да сте си само двамата, ясноо.. - Хьонгуон най-после схвана намека и си взе якето. - Добре, добре заминавам си. И ползвайте предпазни средства, палавници такива.

Аз взех една възглавница и го замерих с нея, но той бе по-бърз в изнизването и тя се удари в стената.

- Пфу, понякога може да е много нахален. - аз се доближих до Чим. - Как си днес, слънчице?

Опитах да го хвана през кръста, но той отстъпи крачка назад.

- Какво има?

Видях, че погледът му бе неописуемо намръщен. Очите свити, устната прехапана, а дишането очестено.

- Джимини?

- Да, Юнги? - той отговори прекалено бързо и силно и заби поглед в моя.

- Пак ли започваш с това...? - аз завъртях очи, започващ да изгубвам търпение.

- А ти пак ли го правиш?

- Какво? Да прекарвам време с близък приятел?

- Действията ви не са много приятелски! Както винаги. Ако мен ме хванеш гушнат в обятията на Кихьон няма ли да реагираш така?

Моментално стиснах юмруци при споменаването на това име.

- Това е различно, Хьонгуон не ми е бивш, Джимин!

- И какво? С Кихьон все още сме близки приятели. Щом ти можеш да правиш това...

- Престани да се държиш като незряла, ревнива кучка, по дяволите. Стига! Само ме изнервяш всеки път с една и съща тема! - аз се развиках, изгубил всякакво търпение, но секунди след това съжалих.

И двамата млъкнахме, аз дишах тежко, а Чим бе свел глава.
Скоро чух хлипане да напуска устата му и осъзнах каква глупост сторих.

- Джимини...

Той вдигна глава и изтри мокрите си очи и лице, от което нямаше много ефект, защото сълзите продължаваха да се стичат свободно.

- Извинявай, хьонг.

Сърцето ми се сви, когато чух разтреперания му глас и малките опити за поемане на въздух.

- Не, аз извинявай, мъниче. Казах пълни глупости, без да мисля. - аз го прегърнах веднага, а той се сви в мен и продължи да плаче, стиснал тениската ми.

Една сълза се търкулна от окото ми, неконтролируемо. Не можех да го гледам тъжен. Още повече, когато аз съм причината той да плаче. Късаше ми се сърцето.

Как можах да му кажа такива неща, след като знам колко чувствителен и ревнив е на тема Хьонгуон!? Глупак, глупак...

- Джимини, прости ми, че те обидих. Знай, никога не бих ти изневерил, мъниче. Искам само теб, ценя само теб, ти си ми всичко, бих живял и бих умрял за теб.

Сякаш хлипанията му станаха още по-силни след думите ми. Притиснах го по-близо към себе си и той продума тихо.

- Извинявай, че споменах бившия ми и че отново изревнувах, хьонг.

- Шшшт. - прекъснах го, като слях устните ни в чувствена целувка, а после притиснах челата ни едно до друго.

- Обичам те повече от всичко на света, запомни го.

●●●

Осъзнавам какви грешки правехме и двамата.

Какви глупости пораждаха сълзите ни.

Но най-важното бе, че винаги намирахме начин да се оправим, Джимини.

Намирахме... заедно...