Forever Yours

Chapter 2

London, 04.02.2016,

16:30

Четвърти февруари – десет дни преди Свети Валентин. Празник, на който всички влюбени двойки започват да се държат крайно разнежено и купуват всевъзможно изтъркани неща, за да зарадват половинките си. Луи не бе изпитвал никога истинската любов, не я познаваше. Но дори да бе, никога нямаше да се съгласи, че тя може да се измери с кутия бонбони, размера на плюшеното мече или сърце, букет цветя или количество балони. Той бе далеч от тези клиширана идея. Тя не можеше да се измерва в предмети, защото самата тя бе нематериална. Той вярваше в онази истинска, чиста любов, която пробуждаше сетивата и изпълваше душата. Той самият мечтаеше да я срещне, защото това щеше да е второто най-хубаво нещо случвало му се след музиката. Знаеше, че в близките дни предстоеше да им съобщят да си съставят специален репертоар за следващата неделя. Трябваше да пее сладникави любовни песни цяла вечер и да гледа всички пръснати наоколо влюбени двойки, които са решили да злорадстват над самотните и необвързаните. Беше тежко да гледаше щастието на другите когато искаш същото за себе си. Трудно бе да си щастлив за тях като сърцето ти се свиваше всеки път щом видеше колко се обичат.

Беше готов да отива на репетиции, слезе в антрето и се приготви. Облече якето си и си обу маратонки. Тъкмо се канеше да тръгва когато внезапно се почувства зле и се опря с ръка на стената. Спря за няколко минути, за да се увери, че всичко е наред. Започна да диша по-бавно и по-дълбоко докато не се почувства по-добре. За секунда затвори очи и въздъхна. Това можеше да стане във всеки един момент, но поне се радваше, че се случи докато е у дома, а не навън или още по-лошо на сцената. Излезе и реши днес да не поема излишни рискове, хвана си такси. Когато пристигна беше дори подранил. Остави нещата си в малката стая и тръгна по коридора. Изведнъж пред него се зададе Майк.

- Луи, теб търсех. Искам да поговорим за нещо.-изглеждаше ведър както винаги.

- Добре.-съгласи се той и го последва.

Отидоха в основната част на заведението и седнаха на една маса. Освен него беше дошъл и барабанистът. Майк му направи знак да се присъедини и щом се настани на стола до Луи, той опря лактите си на стъклената повърхност и започна.

- Справяте се много добре, момчета. Доволен съм.

- Благодаря, Майк. Ние също се радваме да свирим тук, нали Сай?-тъмнокосото момче до него на име Саймън кимна .