Forever Yours

Chapter 9

London, 25.02.2016,

20:50

За изминалите пет дни Мелиса бе ходила в Silver няколко пъти. Беше идвала по-рано докато няма никого, за да разговарят на спокойствие, а после си тръгваха заедно, за да могат да говорят още малко. Опознаваха се постепенно и все още ѝ се струваше толкова невероятно и все още ѝ бе трудно да повярва. Луи бе толкова мил и добър. Бе ангел в буквален и преносен смисъл. Когато го целуна първия път се бе почувствала толкова неловко заради импулсивността си, но после сякаш всичко си дойде на мястото. Срещата им бе странна и никой от тях не бе подозирал, че някога ще се срещнат и то навръх Свети Валентин. Сега стоеше на една маса от където имаше идеален изглед към сцената. Отпиваше от плодовия си коктейл и се наслаждаваше на гласа му. Беше... божествен. Почти не вникваше в песните, бе твърде прехласната по това да слуша тази ангелска мелодия, която бе екстаз за сетивата. След тази песен спряха за десетминутна почивка. Той се насочи към нея и седна на срещуположното място.

- Хареса ли ти?

- Гласът ти е... уникален! Не съм чувала нищо по-прекрасно и не бих се уморила да те слушам отново и отново.-той се усмихна леко. Беше забелязала, че не се усмихва много, сякаш му е трудно да го прави.

- Гласът ми е най-хубавото нещо, което имам в живота си.

Думите му бяха твърде... двузначни. Какво намекваше с това? Дали му се беше случило нещо и той да визираше това? Нямаше представа. Луи забеляза как думите му породиха недоумение у нея. Знаеше, че имат скрит смисъл, но дори не можеше да си представи какъв. Наистина обичаше гласът си и той бе най-хубавото, което притежаваше. Единствения му подарък, компенсацията за всичко останало. Ако можеше да избира между това да размени гласа си за здравето си, не бе сигурен дали щеше да предпочете второто. Бе се примирил с положението си и да загуби това, което най-много обичаше у себе си... Какво друго му оставаше? Фактът, че за пръв път момиче проявяваше повече интерес от обикновеното към него беше толкова невероятен и той почти не вярваше, че е истина. Той хвана ръката ѝ през масата и стояха така смълчани и загледани един в друг докато времето му за почивка свърши. Тя с тъжна въздишка пусна ръката му и го остави да върви. Не можеше да повярва колко се е променила за толкова кратък период. Джейс беше прав... за много неща.