Forever Yours

Chapter 12

London, 15.04.2016,

12:40

Луи искаше да направи нещо специално за Мелиса, с която ходеха от около два месеца. Беше планирал всичко и я бе убедил днес да не отива на работа. Тя бе склонила с огромни убеждавания. Не разбираше защо Луи иска от нея да не ходи на работа в делничен ден. Бе взел колата на родителите си и отиде да я вземе. Времето бе идеално за планираните от него занимания. Тя бе облечена с джинси и блуза с паднали ръкави. Погледна странно към колата чудейки се от къде я е взел.

- Преди да си попитала, колата е на нашите.-това отговори на въпроса ѝ.

- Къде отиваме?

- Изненада.-многозначно отвърна той.

- Не може ли да издадеш поне мъничко?-попита тя пърхайки с мигли.

- Не.

Тя направи недоволна гримаса и въздъхна примирено. Закопча колана си и потеглиха в неизвестна на нея посока. Той сякаш отлично знаеше на къде отиват и караше с цел излизане от града. Продължиха няколко километра докато оставят мегаполиса зад гърба си. Извън непрестанния шум и долепените почти една до друга сгради, се намираше една живописна зелена картина. Продължиха още около три километра и минаха през едно по-рядко заселено място обсипано с най-разнообразни по размер къщи – по-малки, по-големи, модерни, класически... Най-сетне той зави по една алея и спря пред една малка спретната вила.

- Какво е това място?

- Вакантно селище. Тук хората идват, за да си отдъхнат от града.

- О, разбирам. Вили сред природата.

- Точно така.

Той слезе и тя го последва. Отидоха до къщата и той отключи. Влязоха вътре и тя огледа обстановката. Скромно, приятно, уютно... точно каквото си го представяше. Харесваше ѝ, че вкусовете им са сходни. Тя не обичаше претруфените и скъпи нещо, предпочиташе по-семплите и скромни. Той тръгна на някъде, а тя пое в друга посока. Дневната беше светла и просторна. Усмихна се и усети, че се е върнал. В ръката си държеше кошница. Не бе нужно да проверява какво има, за да знае каква е. Бе я познала само по вида ѝ. Поклати усмихнато глава и го последва навън. Поеха към една поляна където се намираше голямо дъбово дърво, под чиято сянка щяха да се усамотят те. Заедно разпънаха одеялото за пикник и седнаха на него.