Chapter 5

89 7 0
                                    


London, 13.02.2016,

14:00

С групата бяха избрали всички песни, които щяха да изпълнят и от няколко дни ги подготвяха. Освен собствените им парчета и познати кавъри, самият Луи бе избрал една, която не беше нито за раздяла, нито балада, а типично романтична, с което изненада себе си, но и останалите. Пееше се от жена, но Луи щеше да се впише, гласът му не бе толкова силно мъжки, че да звучи прекалено несъвместимо. Незнайно защо му харесваше толкова, можеше да затвори очи и просто да ѝ се наслади напълно докато пее. Беше си у дома и почиваше. Беше обядвал, но по-големият му апетит типичен за всяко момче явно не беше утолен и реши да слезе до кухнята за малка следобедна закуска. Когато стигна отвори хладилника и огледа съдържанието му. Намуси се, защото не откри нищо, което да му допада и отвори един шкаф. Видя кутия с течен с шоколад, ако беше момиче сигурно щеше да се залепи веднага за нея. Жените не можеха да устоят на шоколада. В полезрението му, обаче, попадна един пакет, който привлече вниманието му. Подсмихна се и взе чипса. Ето това вече бе нещо, което да допадне на всяко момче. Върна се в стаята си и го отвори. Беше с вкус на сирене, любимото му. Споменавайки това се сети за един от часовете си по френски. Учейки чужд език, научаваш повече за страната където се говори. Е, той помнеше, че французите имат над триста вида сирена, шантава работа. От къде изобщо са им хрумнали толкова много комбинации? Поклати глава и продължи да яде.

Междувременно Мелиса беше в книжарницата си. Беше доста разсеяна след снощния сън и се опитваше да не мисли за него. Допълнително бе отнесена и заради предложението на Джейс. Не ѝ се ходеше, но не искаше да му откаже. Какво щеше да прави на този клуб? Дори да имаше жива музика и колкото добри да бяха изпълнителите, просто не ѝ се ходеше. Подреждаше разни нови книги на рафтовете когато изведнъж излезе от мислите си и видя какво е направила. Беше подредила на рафта на фентъзито съвременна любовна романтика. Определено „Този мъж" беше коренно различен от „Стъкленият трон", например. Извади наредените до момента книги и ги остави настрани. Създаваше си излишно работна от невнимание. Този път гледаше какво вади и внимаваше всеки жанр да си е на мястото. Обичаше подредбата и точността досущ като часовников механизъм. Когато приключи отиде при двете наети на работа момичета при нея.

- Имате ли някакви планове за утре?-попита ги тя.

- Аз ще излизам с гаджето си, обеща ми, че ми е направил изненада.-отвърна замечтано кестенявото момиче с топли кафеви очи.

Forever YoursDove le storie prendono vita. Scoprilo ora