Forever Yours

Chapter 14

London, 14.05.2016,

13:30

Бяха се срещнали за първи път на този ден преди точно три месеца. Денят бе Свети Валентин, празника на влюбените. Те продължаваха да не го харесват особено, защото беше прекалено комерсиален и всичките сърца и други глупости им идваха в повече. Мелиса обичаше цветята, но не и подарявани по такъв повод. Това обезсмисляше цялата им природа и ги правеше не толкова хубави, колкото всъщност бяха. Безспорно обичаше и шоколада, но на този ден ѝ се гадеше от него. Как можеше всичко това да е превърнато в пазарна стока лишено от всичката си първоначални символика? Луи бе подготвил нещо символично за днешния ден. Искаше да го прекарат по-хубаво от първата си среща, защото знаеше, че и двамата не се бяха забавлявали много в онзи ден. Той дори не пя музиката, която харесва, което правеше денят му завършено неприятен. Остави мислите за това настрана и се върна към настоящето. Радваше се, че времето вече е топло и това позволяваше изпълнението на хрумването му.

- Къде отиваме?

- На разходка.-каза той като едва сдържаше усмивката си.

- Да, но къде?

- След малко ще видиш.

Както винаги, нетърпелива да разбере какво ще правят. Харесваше тази нейна черта, обаче. Тя бе облечена с рокля, но носеше със себе си и черно кожено яке. Вървяха хванати за ръка запътени към един от кейовете. Беше планирал една малка обиколка с лодка. Той самият никога не бе имал възможност да разгледа града подобаващо, дори да живееше тук поради причината, че имаше по-големи проблеми от това да посети забележителностите. Пристигнаха на един от доковете, от където тръгваха круизните корабчета, които вървяха по река Темза. Насочиха се натам и тя вече бе сигурна какво е намислил Луи.

- Искаш ли да разгледаш Лондон от... кораб?

- Не съм се качвала на кораб до сега.-каза тя.

- Е, аз също.-сви рамене той.

- Лоша идея да се качат двама души на круизен кораб, след като никога преди не са се качвали.

- Не се тревожи, всичко ще бъде наред.

- Да се надяваме.

Закупиха си двата резервирани билета, които имаха от определеното място и се наредиха на опашката с другите чакащи. Там имаше пригодени пейки, но те вече бяха заети, а всички останали чакаха прави. Те останаха встрани от тях да чакат. Луи не се чувстваше много добре. Изпитваше затруднение с поемането на въздух. Дробовете му изхриптяха и той се закашля. Мелиса го загледа тревожно. Бе забелязала от известно време как понякога нещо му става и той се отделяше някъде, а после се връщаше така сякаш нищо му няма. Знаеше, че крие нещо от нея и съмненията ѝ започваха да нарастват. Круизът пристигна навреме и акостира. Пет минути по-късно бе готов да поеме пътниците на борда. Луи и Мелиса се качиха и се настаниха на едни от множеството седалки отгоре. Щом всички се бяха качили корабът потегли. Мелиса много искаше да види Тауър Бридж от близо. Той бе изключително красиво направен и се възхищаваше на дизайна му.