Forever Yours

Chapter 10

London, 27.02.2016,

11:40

Както бе обещал, Луи отиваше към книжарницата на Мелиса. Тя каза да отиде около обяд когато има почивка. Не бе идвал в тази част преди и мястото му бе сравнително непознато. Въпреки това намери успешно адреса с GPS-а на телефона си и се ориентира къде се намира. Пристигна пред една сграда и най-отдолу бе комерсиалната част, а точно по средата се намираше едно симпатично местенце. Табелата висеше отстрани придавайки по-античен вид като на книжарница от осемнадесети-деветнадесети век. Витрината бе семпла с наредени отпред най-нови заглавия. Отвори вратата и влезе. Имаше немалко посетители, което му направи впечатление. Той не посещаваше често такива места, някак... с всичките си грижи и проблеми, книгите бяха последното нещо, за което можеше да мисли.

- Добър ден!-поздрави го момичето зад касата.

- Добър ден.-отвърна той.

Огледа се ала не я видя. Възползва се от това да огледа обстановката. Беше стилна и семпла, личеше си, че има женска намеса. Забеляза как всичко е стриктно подредено на графи по жанрове. Навътре имаше още едно помещение. Преди да успее да огледа от там излезе едно дете, а след него вървеше Мелиса. То ѝ благодари за помощта и тя му се усмихна мило. Наричаше него ангел, но по-скоро тя бе ангелът от двама им. Държеше се мило с хората и се стараеше да им помага, а той... Стоеше в сянката на едно незабележимо момче. Тя го съзря и сякаш видя как очите ѝ се усмихват. Не наистина, но те сякаш засияха по-силно. Носеше черен панталон и розова туника с колана под гърдите, която се издължаваше малко отзад. Около врата си имаше бял воален шал. Приближи се до него и го прегърна. Скри изненадата си и обви ръцете си около нея.

- Здравей.

- Здравей.-тя се отдръпна на прилично разстояние от него.-Мястото е много хубаво, наистина.

- Благодаря. Книжарницата ми е моят малък рай. Обичам книгите. А ти?

- Не ме разбирай погрешно, не казвам, че не ги харесвам, но... просто нямам време да чета.-видя как лицето му помръкна за миг, може би се бе намесила там, където не трябва.

- Оу.

- Разкажи ми за хобито ти. Кой ти е любимият жанр?

- Историческа романтика.-замечтано въздъхна тя.

Поведе го към рафтовете и до нейното най-любимо кътче. Откри книгата, която търсеше и му я показа. В ръцете си Луи държеше „Дневниците на мис Миранда Чийвър". Дори идея си нямаше за какво се разказва в това. Корицата бе доста женствена, а и съдейки, че е в любимия ѝ жанр, значи някой любовен роман. Момичетата обичаха любовните истории.