Forever Yours

Chapter 27

London, 16.07.2018,

13:00

Предишното лято бяха с няколко месечно бебе, за което се грижеха денонощно и бдяха над него, а сега бяха с дете на година и половина. Имаше значителна разлика. Той можеше да ходи, с онази несигурна бебешка походка, но до втората годинка това бе нормално. Крачетата му все още не бяха напълно формирани и табанът им тепърва щеше да се сформира като на възрастен човек. Косата му бе все още руса, не скандинавско руса, никой от двама им не бе чак толкова рус, но напълно нормално. Очите му, обаче, бяха безспорно копие на тези на Луи. В един специфичен нюанс, който не можеше да се определи точно, нещо между сиво и синьо, но без да има рязка граница, а сякаш преливаха едно в друго и в зависимост от светлината можеха да се видят различно. През деня Луи бе решил да отиде до къщата на родителите си, защото двора беше подходящ за едно дете да си играе навън. Имаше закачена люлка на дървото в задния двор, но в момента си играеха на топка. Себастиян му я подаваше като за това се изискваше да е доста близо, едно малко дете не можеше да хвърля особено силно. Той я хващаше и му я подаваше леко. След като му омръзна спря и отиде до него.

- Тати, искам на люлката!-каза почти съвсем отчетливо той хващайки го за пръстите.

- Добре, момчето ми.

Взе го на ръце и го сложи в люлката. Обезопаси я добре, а после го залюля. Нарочно беше леко, знаеше колко много децата обичат да е „по-силно", но той нямаше да рискува нито грам повече от това. Той се смееше и се радваше. Докато движеше въжето напред и назад усети някакво притискане в гърдите. Ръката му инстинктивно се озова на сърцето и направи гримаса. Какво ставаше сега? Отвори очи и погледна към синът си, той бе спрял да се смее и го гледаше. Надали разбираше какво точно му е на баща му, но можеше да усети, че нещо го боли. Продължи да го люлее като чувството не изчезна. Някак... усещаше физическа умора, а не бе правил почти нищо. Това силно го разтревожи. Всички това донякъде успя да убие ведрото му настроение. Въпреки това продължи да си играе с детето си, защото нямаше да го разочарова само, защото той няма желание да прави каквото и да е. След като прецени, че е достатъчно късно взе Себастиян и постоя за малко с него вътре, за да му се порадват баба му и дядо му преди да тръгне. Докато се приготвяше да тръгне, на майка му не ѝ убягна, че нещо го тревожи. Познаваше го твърде добре и можеше да каже го е нещастен или кога нещо го боли.