Forever Yours

Chapter 17

London, 03.07.2016,

13:30

Луи и Мелиса взаимно изчакаха няколко дни преди да кажат на семействата си за бебето. Взеха решение да си наемат апартамент и да живеят заедно. Мелиса първа бе казала на брат си, а той бе меко казано изненадан. Искаше да е сигурен, че Луи ще поеме отговорността си към нея, защото бебето не се беше направило само. Тя го увери, че е така и че Луи желаеше това дете точно толкова, колкото и нея. Бе се поколебала дали да му сподели за състоянието му, но накрая реши, че е по-добре той да знае. Джейс не бе напълно убеден, че тази връзка е за добро. Луи бе сериозно болен и щеше ли да се грижи достатъчно добре за нея и бъдещото им дете? Това го тревожеше, но не искаше да я натъжава с опасенията си, силно се надяваше да не се окаже прав. Неделята бе почивен ден и за двама им. Умираха от желание да декорират детската стая, но бяха на мнение да изчакат докато разберат пола. Синьото и розовото си бяха... класика, всички тези новости с шарените неща бяха почти дразнещи. Все едно става и за момче, и за момиче, което беше неприятно досущ като имената без род, които използваха за мъже и за жени. Стояха прегърнати на дивана, а тя бе облегната на него.

- Вълнуваш ли се?

- Много. Ами ти? Усещаш ли го вече?-тя се засмя.

- Много е рано, Луи. То е все още много мъничко и има време докато започна да го усещам.

- Просто се питах какво ли е чувството в теб да има още някого.

- Знам, че то е в мен, но някак като не го усещам така явно и аз самата не мога да го проумея.

Луи още не можеше да повярва какво бе станало. Беше се преместил и живееше с любимата си и очакваха своята първа рожба. Все още му бе трудно да възприеме факта, че ще става баща. Никога през живота си тази мисъл не му бе минавала през ума. Не вярваше, че той може да стане баща, с всички проблеми и несгоди, които имаше... детето бе последното нещо, което бе очаквал, че може да му се случи. Това важеше и за нея. Бог бе решил да го дари с най-голямото щастие на света и той не можеше да е по-благодарен. Да, беше болен, но животът му се бе осмислил. Ако можеше да избира между кратък, но щастлив живот и дълъг, но самотен, би избрал първото.

- Луи, каза ли на родителите си за бременността ми?-той мигом се вцепени при този въпрос.