Forever Yours

Chapter 3

London, 09.02.2016,

11:30

Лондон бе голям град, един от важните световни центрове. Жителите му наброяваха над десет милиона, а площта му – над хиляда и петстотин квадратни километра. Имаше от всичко по много, кой за каквото можеше да се сети. Метрополисът бе толкова препълнен със сгради от всякакъв вид и приложение, та никой не можеше да знае всичките, а да се обиколи целият щеше да отнеме дни. В един от безбройните квартали се намираше и една книжарница. Тя бе самостоятелна, не бе част от голяма верига и не бе толкова широко позната, но за сметка на това беше богата и симпатична. Тя бе собственост на едно младо момиче, което от години си бе мечтало да си има собствена книжарница и бе осъществила тази си мечта. Помещението бе достатъчно голямо, на два етажа и с множество библиотечни рафтове където се помещаваха всички издания разпределени по категории на жанровете им. Отвън бе боядисано в бяло и имаше табела гласяща Scent of Cinnamon. Тя бе избрала името, защото обичаше аромата на канела и я бе вдъхновило да нарече другото, което ѝ бе най-любимо с това име. Отвътре изглеждаше точно толкова семпло и изискано като отвън с тази нотка на очарование, което можеше да придаде само една женска ръка. Младата собственичка на това място се казваше Мелиса Адамс. Тя бе красива двадесет и тригодишна девойка със северни корени. Имаше светло руса коса и сини очи. Бе ѝ приятно да работи това, което ѝ идваше отвътре.

Мелиса бе облечена със зелена туника в тюркоазен цвят, който клонеше по-скоро към зелените нюанси и черен клин. Бе обута с боти на ниска платформа, защото бе уморително да стои цял ден на крак на високи обувки. Мина покрай частта с историческите романи и нямаше как да не спре и да не разгледа книгите. Този жанр ѝ бе любимият. Продължи нататък като тя беше нещо като управител на собствената си място. Помагаше на клиентите, ако имат нужда и следеше да зарежда редовно новите заглавия. Бе наела още две момичета, които ѝ помагаха, едната бе на касата, но когато пристигнеха кашоните с нови книжни издания, те трябваше да се разопаковат и подредят, а това обикновено отнемаше доста време и труд, но не се оплакваше. Това място бе нейният малък рай, тук се чувстваше свободна и можеше да бъде себе си. Обърна се да продължи, но един тънък глас я спря. Обърна се и видя едно дете, което би казала, че бе на около тринадесет-четиринадесет години.