Forever Yours

Chapter 22

London, 20.12.2016,

11:00

Мелиса бе успяла да се свърже с брат си и той веднага бе дошъл. Чувстваше се малко по-добре когато не бе сама. Помоли го да проверява и как е Луи. Сутринта го бяха преместили от интензивното, но все още не се беше събудил. Тревожеше се как е той, ала не можеше да го види. Относно нея, държаха я постоянно под наблюдение. Искаше всичко с детето им да е наред. Знаеше, че има нещо, защото периодично усещаше болки в корема си. Джейс влезе отново в стаята ѝ след като бе отишъл за пореден път при годеника ѝ. Наложи се от вчера да търчи между двете отделения.

- Как си?

- Не знам. Имам болки.-той веднага се напрегна.

- Много ли са? Да повикам ли докторката?

- Не, те ме проверяват непрестанно. Ако имаше нещо щяха да кажат.

- Добре.

Той седна на стола до леглото ѝ и забеляза торбички под очите му, почти не бе спал през нощта и изглеждаше уморен. Сутринта се бе прибрал само, за да се преоблече и веднага се върна. Бледата кожа и русата му коса винаги го издаваха когато е недоспал или изморен. Беше ѝ неудобно и понечи да се изправи. Когато се премести нещо рязко я преряза през стомаха. Тя се хвана за него и изохка силно.

- Какво стана?

- Не знам, много ме заболя.-той ѝ помогна да се намести както искаше.

Промяната в позата не облекчи нещата. Имаше чувството, че изправянето ѝ само я сви още повече и не се чувстваше никак комфортно. От вчера нищо не бе наред, сякаш всичко бе с краката нагоре. Бе спала крайно неспокойно, а на сутринта спазмите се бяха усилили. Сдържаше се да не дава реакция на състоянието си и до сега се справяше. Изведнъж нещо я проряза силно и тя извика.

- Мели, какво има? Добре ли си?

- Не знам. Повикай докторката, много ме боли!-проплака тя.

Той изхвърча от стаята и побърза да открие д-р Джейн. Каза ѝ набързо какво е станало и тя веднага тръгна. Не знаеше лекарите научаваха ли се да вървят бързо с практиката, или специално се обучаваха за това. За жена със среден ръст беше страшно бърза. Дори той с високия си ръст трябваше да положи усилия, за да поддържа темпото ѝ. Пък и тя не бе ли също акушерка? Това беше доста напрегната работа, може би това бързане идваше и от там. Стигнаха до стаята на сестра му, но тя го помоли да изчака отвън. Почти изпуфтя в нейно присъствие, от вчера насам единствено чакаше в неведение. Доктор Джейн влезе при Мелиса и видя, че тя бе отметнала завивките и се бе превила на две. На чаршафите имаше мокро петно.