Forever Yours

Chapter 21

London, 18.12.2016,

14:00

Коледа... най-вълшебното време през годината. Любим празник на малки и големи. Мелиса наближаваше деветия месец и ѝ личеше. Коремът ѝ бе огромен и го усещаше дори твърде явно. Чувстваше се направо огромна. Покрай Коледа хапваше от любимите си коледни сладки и бе много ентусиазирана. Обичаше този период от годината, защото всичко ставаше по-хубаво, хората ставаха една идея по-добри, магията на сезона се усещаше навсякъде. Докато хапваше меденки с неустоимия им канелен аромат бебето възнегодува, че мястото му е тясно. Малко оставаше, но ѝ се струваше, че всеки момент може да роди. Докато минаваше покрай спалнята чу шум от нея. Отвори вратата и видя, че Луи използва инхалатора си. Болеше я да гледа как всички тези лекарства крепят здравето на любимия ѝ. След като приключи влезе и отиде до него. Той изглеждаше тъжен. Хвана ръката му ала той не отвърна.

- Обрекох те на живот с такъв като мен. Аз съм болен, Мели, нищо не мога да ти дам.

- Не говори така, аз искам да бъда с теб и това не ме интересува. Щях да те избера дори да беше най-неподходящия мъж на планетата. Моите очи виждат единствено теб.-погали едната му страна и наболата му брада се закачи по ръката ѝ.

- Това не е достатъчно, ти заслужаваш повече. Вие го заслужавате.-каза той поглеждайки към корема ѝ.

- Ако не беше ти, това ние нямаше да го има. Аз обичам детето си не толкова, защото е част от мен, а от теб.-мразеше да го вижда такъв, а му се случваше все по-често да е така.

- Не е толкова просто, Мели. Искам да бъда до теб и до сина ни, да видя как расте...

- И ще бъдеш.-увери го тя.

- Това не е толкова сигурно.-не можеше да говори така. Хвана брадичката си с пръстите му обръщайки лицето му към себе си.

- Луи, не искам да говориш така. Имай вяра, щом сме заедно, значи е възможно да бъдеш част и от детството на сина ни.

- Иска ми се да вярвам.

- Ами повярвай, защото чудеса се случват винаги.

Постави ръката си зад врата му галейки прекрасната му мекичка коса. Прегърна го силно вдъхвайки от аромата му на мъжки сапун. Нямаше да му позволи да се терзае за тези неща. Щеше да гледа оптимистично на бъдещето, те щяха да са заедно и да отгледат детето си. На Луи му се искаше да е така положителен като нея, но той най-добре знаеше какво е състоянието му. Това бе неговото тяло и неговото болно сърце. Кой друг знаеше по-добре от него как се чувства и какво е да живее по този начин толкова години?