𝒍𝒆𝒕𝒕𝒆𝒓 𝒇𝒖𝒍𝒍 𝒐𝒇 𝒎𝒆𝒎𝒐𝒓𝒊𝒆𝒔 •𝒌𝒐𝒐𝒌𝒗•

{one}

Те, някога чудел ли си се, защо се влюбих в теб? Във всичко свързано с теб...?

***

Вярваш ли в любовта от пръв поглед, Техьонг? Ха-ха, и аз не вярвах. Преди да те срещна...

А ти помниш ли? Как се срещнахме? Помниш ли кафенето, точно до галерията на изкуствата?

❦ ❦ ❦

Чонгкук ходеше бавно по улиците на Сеул. Беше късен следобед, слънцето огряваше земята с последните си лъчи, преди да се скрие ниско зад хоризонта. Пролетен ден. Дърветата, окичени с розови цветчета, разнасяха свеж аромат по целият град.

Телефонът на Кук извибрира, съобщавайки на брюнетът, че е получил съобщение. Той го извади от задния си джоб и написа паролата си, докато внимаваше да не се сблъска с някой.

Kim destruction sent you a message.

See/close

See/ close

Kim_destruction:
Кога ще реши ваша милост, най-накрая да довлече задника си в кафенето?

                                       Got_kookies:
                            Когато си поиска ;).

Kim_destruction:
Закъснееш ли още малко
и ще те черпя с кафе на кукуво
лято ;).

Got_Kookies:
Почти съм там, хьонг!

Kim_destruction:
Нарече ме 'хьонг'? Поласкан съм.

[Seen]

Чонгкук прибра обратно телефона в джоба си и забърза крачка.

Вече виждаше кафенето. Пресече улицата, мина покрай галерията и влезе в сградата. Още от влизането, усети сладката миризма на кафе и домашни бисквити.

Мина покрай множеството маси и се запъти към най-отдалечената маса, в ъгъла на заведението, където съзря приятелите си. С тях имаше още едно момче. Момче което не познаваше.

Той се приближи и ги поздрави.

-Здравейтее, вашият скъп Чонгкук е тук.

-По-скъпо е леглото ми - Не толкова ентусиазирано отвърна Юнги, спечелвайки си удар по рамото от Джин, който седеше до него.

-О я, кой се появи - Намджун се ухили, предизвиквайки тръпчинка да се появи от лявата му страна.

Брюнетът седна и отпи от кафето си, заглеждайки се в непознатото момче, което срамежливо гледаше надолу към ръцете си.

-Оу, Кукстър, нека ви запозная - обади се Джун с ентусиазъм - това е братовчед ми, Техьонг. Техьонг, това е Чонгкук.

-Приятно ми е - на лицето на Кук се появи топла, приятелска усмивка и той си протегна ръката за да се здрависат.

Те вдигна погледа си, срещайки неговия, при което веднага си го отмести. Подаде ръката си и двамата се здрависаха.

-И на мен ми е приятно - измърмори тихо блондинът и малка усмивка заигра по устните му.

-Мисля, че това ще е началото на едно добро приятелство, Техьонг - усмихна се Чон и извади заешките си предни зъбки на показ.

❦ ❦ ❦

Беше толкова срамежлив. Само като си спомня и не мога да се удържа от усмивката.

Това беше началото на едно добро приятелство...

С лош край...

***

Авторска бележка:
Реших да пусна и първата глава, защото и без това не е чак толкова интересна. Prosto sha q ostaq da visi tuka...

Съжалявам ако има грешки, ще редактирам по-късно.

Съжалявам, че текстинга е малко.. /много/ зле, амаа :д.
Просто тва нещо го бях копирала от бележките си и като го сложих тука и станаха малко проблеми, докато оправях и да... Ама съм мързел и няма да го оправя скоро.
/Уж го оправих ама..//