𝒍𝒆𝒕𝒕𝒆𝒓 𝒇𝒖𝒍𝒍 𝒐𝒇 𝒎𝒆𝒎𝒐𝒓𝒊𝒆𝒔 •𝒌𝒐𝒐𝒌𝒗•

{Nine}

"Letter full of memories"
ЧАСТ 2

* * *

Познат звук от алармата зазвуча в главата на Техьонг. Днес нямаше никакви ангажименти, но от вчерашният ден, забрави да я изключи.

Отви се и се протегна, изключвайки устройството. Изправи се и първото нещо което му мина през ума бяха бележките.

Взе си телефона и го отключи, търсейки номера на Намджун.

След четвъртото позвъняване, Джун вдигна и съненият му глас прозвуча през линията.

-Ало?

-Ало, Намджун, Техьонг е.

-А, Те. Защо ми звънил толкова рано?

-Искам да поговорим, хьонг.

-Защо, нещо станало ли е?

-Да, много неща...

-След час в кафенето до галерията на изкуствата.

Техьонг кимна, неосъзнавайки, че по-големият всъщност не можеше да го види.

-Те?

-Д-да, добре след час ще съм там. Чао.

-Чао.

***

Техьонг се изправи, грабвайки първите дрехи, намиращи се в близост до него. Облече ги и отиде в банята. Излезе и си взе телефона и писмата, излизайки изобщо от стаята.

Подмина кухнята. Явно днес щеше да пропусне закуска.

Затрудни се във връзването на връзките на кецовете си, но накрая успя и излезе, заключвайки след себе си.

Оставаха му близо тридесет минути и не мислеше да бърза

~

Момчето седеше на обичайната отдалечена маса, чакайки по-големия, който закъсняваше с пет минути. Типично беше за Намджун да закъснява, за това Те не се учудваше.

Най-после, Джун благогови да се появи и седна на стола срещу Техьонг.

-Хей, извинявай, че закъснях, не си намирах ключовете.

-Няма нищо. - просто отвърна по-малкият.

-Та за какво ме извика?

-Трябва да ми помогнеш, Намджун! - издигна тона си с една октава.

-С какво?

Те извади писмата от джоба си. Сложи ги на масата и ги избута до Джун, който ги пое.

-Значи си ги намерил хм?

-Знаел си за тях?

-Да, Те. Знаех.

-И тогава кога мислеше да ми кажеш, Намджун? - в гласа на по-малкият имаше нотка раздразнение, която не остана незабелязана от по-големия.

-Успокой се, Техьонг. Не можех да ти кажа. Сам трябваше да ги намериш. И както виждам си успял.

-А тогава... Знаел си, че са го преследвали. Защо не му помогна някак? Защо го остави да... Бъде убит. - Те усети как сърцето му се сви при изричането на тези думи.

-Нямах шанс, ТеТе. Прекалено са много. Само щях да загубя живота си, заедно с Кук.

-Но си решил да живееш като егоист?

-Не, Техьонг! - по-големият видимо се ядоса от думите на Те. - Ако и аз бях мъртъв сега кой щеше да ти обяснява всичко това? Трябваше да остана жив, за да ти помогна.

Техьонг си замълча за известно време.

-Но сега, щом Куки е мъртъв... Това е краят нали? - попита все пак.

-Краят на какво, Те?

-Всички от фамилията на Чон са мъртви, тоест Тамахаши, вече ще се спре и това ще е краят.

-В грешка си, Техьонг. - Намджун отпи от кафето, което му бяха донесли преди малко. - Тамахаши все още не си е получил парите. Никой не знае къде са освен Кук. А той ти е дал ключ, към местоположението им. Тамахаши знае за теб за жалост. Тоест.-

-това е едва началото на края.

* * *

Авторска бележка:

Две глави в рамките на... Час? Не знам не гледах...

Надявам се да ви харесваа <3.