{seven}

192 30 2
                                    

Те, продължаваш ли да четеш писмото? Предполагам, че да. Днес няма да има нов спомен за жалост, но ще ти кажа какво имах в предвид, когато ти казах да не се привързваш към мен. Е, поне малка част. Истината е, че ме преследват, Техьонг. Все още не мога... Не искам да ти кажа кои и защо, но ме преследват. Не знам колко още ще се укривам. Може да ме открият всеки момент. Пиша тази част от писмото... За да ти кажа сбогом. Винаги съм бягал от тях. Бягах и от себе си. От старото ми аз. А сега избягах и от теб... Съжалявам, ТеТе.

*



*



*

Писмото свърши до там, но не и сълзите на Техьонг, които се стичаха по страните му. Сложи писмото на земята, до себе си и заплака с глас. Обгърна краката си и подпря глава на коленете си, продължавайки да плаче.

-Не! - почти изкрещя. -Не, не, не, не може това да е краят!

Момчето се изправи и взе кутията. Започна трескаво да рови из снимките им, докато продължаваше да плаче. Всички снимки бяха извън кутията, но други писма нямаше.

Те отиде до гардероба и започна да вади дрехите от вътре. И там го намери. Второ писмо, видимо по-малко от предишното, но важното бе, че все пак ще може да разбере повече. Взе го и извървя разстоянието до леглото, като едва не се спъна на многото разхвърляни дрехи. Седна и го отвори. Беше изгубил всякакво търпение. Захвърли хартийката, обвиваща писмото настрани и разгъна листчето.

~

Авторска бележка:

*Кашля* извинете...

Е, това беше краят на писмото... Но не и краят на книгата ;).

ЧАКАЙТЕ, НЕ ТРЪГВАЙТЕ ВСЕ ОЩЕ!

Ами гузно ми е, че ще я спра толкова скоро и то с толкова малко глави....

За това може да има и втора част ;). Но казвам "може" не "ще има". Дали ще благоговя да я напиша, никой не знае. Дори и аз. Но пък се надявам да измисля нещо. Да се спотайвам в тоалетните на училището, за да пиша тази книга. И не, това не е извинение да пропусна история, или химия, или математика. Може би...

За това, продължавайте да следите! Ако ви е интересна, разбира се. Ако не ви е, просто излезте от тук хд...

Както и да е, това стана доста дълга бележка, така че спирам до тук. Чао!

𝒍𝒆𝒕𝒕𝒆𝒓 𝒇𝒖𝒍𝒍 𝒐𝒇 𝒎𝒆𝒎𝒐𝒓𝒊𝒆𝒔 •𝒌𝒐𝒐𝒌𝒗•Where stories live. Discover now