𝒍𝒆𝒕𝒕𝒆𝒓 𝒇𝒖𝒍𝒍 𝒐𝒇 𝒎𝒆𝒎𝒐𝒓𝒊𝒆𝒔 •𝒌𝒐𝒐𝒌𝒗•

{nineteen}

Горкият Чонгкук. Изглеждаше физически и психически изтощен. Няколко рани се виждаха на бузата му, на ръката и краката му.

-Ч-Чонгкуки! - Техьонг извика и побягна към раненият, но бе задържан от двама мъже в черно. - Пуснете ме! - крещеше.

Намджун не бе по-малко изненадан и до някъде облекчен.

Кук погледна на горе и бе не по-малко изненадан да види Техьонг след толкова време.

-Те... - промълви той.

-Свършихте ли с драмата? - подигравателно попита Тамахаши, засмивайки се за пореден път.

Братовчедите го погледнаха злобно.

Двама от мъжете завлякоха стола към ъгъла на стаята, където го оставиха и се върнаха до боса си.

-Та, нека преминем на важната тема. - проговори Тамахаши. - Парите ми. Къде са?

-Явно имаш големи надежди. Наистина ли мислиш, че ще ти кажа? - подигравателно отвърна Техьонг.

-Слушай Техьонг. Както винаги има два начина. Лесен и труден. Кой избираш?

Чонгкук ги наблюдаваше, докато не чу тихи стъпки зад себе си. Обърна се, само за да съзре брат си Чонгхьон, който му направи знак да пази тишина.

Чонгхьон извади малко ножче, с което сряза въжетата, колкото се може по-тихо. Повдигна Чонгкук и прехвърли едната му ръка през рамото си. За щастие столът остана тих.

Сцената, разбира се, не остана незабелязана, но за щастие я забеляза единствено Намджун, който си задържа устата затворена.

Чонгхьон направи знак на Джун, че ще се върнат и братята излязоха през малък отвор, получил се от срутване на стената.

-Избирам-

-Лесният начин. - Намджун прекъсна братовчед си, поглеждайки право в очите на врага.

-Н-Намджун!? - Техьонг изгледа братовчед си обвинително, но по-големият му направи знак да му се довери.

-Явно не си бил толкова безполезен, Намджун. - усмихна се мъжът. - Казвай къде са.

-Търпение. Трябва да си спомня къде точно ги скрихме. - отвърна Джун, възможно най-сериозно.

-Такива идиоти ли сте, че забравяте къде сте сложили сак с пари?

-Да. Такива идиоти сме. - отговори Те.

Тамахаши въздъхна раздразнено.

-Добре, но по-бързо. Нямам цял ден.

-Спомних си. - обяви Намджун.

* * *

Авторска бележка:

Съжалявам, че го спрях тук, но иначе щеше да стане прекалено дълго.

Пък и книгата е на привършване.

;).

Love uu!