𝒍𝒆𝒕𝒕𝒆𝒓 𝒇𝒖𝒍𝒍 𝒐𝒇 𝒎𝒆𝒎𝒐𝒓𝒊𝒆𝒔 •𝒌𝒐𝒐𝒌𝒗•

{Eight}

Думите бяха написани, доста трескаво и не на място, което подсказа на Те, че Кук явно бе бързал.

Без повече забавяне, Техьонг изтри сълзите си, които премрежваха погледа му и не му позволяваха да прочете думите и зачете...

❦ ❦ ❦

Те, чувам ги. Отвън са. Нямам много време. Но не мога да те напусна просто така. Не искам да те оставям в невидение. Ще ти разкажа всичко. Всичко което си искал и искаш да знаеш за мен и миналото ми. Но въпросът ми е... Готов ли си за това?

-Да - прошепна Ким и обърна листчето от другата му страна.

12.03.1998 - година след раждането ми, майка ми бе убита от хора, с които родителите ми имаха неплатени сметки. Всичко започнало когато на ранната възраст от осемнадесет години, баща ми приел греха, да стане дилър. Но какво можеше да направи? Бедно семейство, нямали пари и за хляб, защото работата не вървяла. Искал да помогне на родителите си. За това и приел на човека, който му бе обещал много пари. Пренасял наркотици по всички точки на Япония. От това, шефът му забогатявал доста, а за него давал само малка част от същинската сума. Но дори и това стигало за семейството. Родителите му, разбира се, не знаели за тайната кариера на сина им. Момчето често е минавало с "работа в автомивка". Това продължавало дълго време, докато не направил дори по-голям грях. С помощта на връзки, намерил мястото, на което шефът му криел парите си. Откраднал ги. Тамахаши, разбрал за това и си поискал парите обратно. Но след няколко неуспешни опита, убил родителите и сестра му, заръчвайки се да убие всеки един носещ фамилия "Чонг". Там животът на младият Чонг бил застрашен, за това избягал заедно с парите. Емигрирал в Сеул, Южна Корея, където се срещнал с майката на бъдещото му дете.

12.03.2010. - бе убит и баща ми. Останах сирак на крехката възраст от дванадесет години. Скитах се из улиците дълго, докато едно момче ме откри и ме приюти у тях. Бе Намджун. Бе братовчед ти.  Живях известно време в дома на родителите му, където ме третираха като техен собствен син. Но защо нито един път не бях чувал името "Ким Техьонг"? Каква е причината, явно никога няма да разбера. Платиха образованието ми, за което съм повече от благодарен. След като успях да събера достатъчно пари и стигнах нужната възраст, си закупих мой собствен апартамент, а останалите пари върнах на родителите на Намджун. Всичко беше перфектно, а когато срещнах теб, нещата дори се подобриха. Напълно бях забравил за Тамахаши. Мислех, че най после съм се отървал. Мислех, че съм свободен, но уви, грешах. Те само са чакали. Спотайвали са се в сенките и са ме наблюдавали. Както хищник наблюдава плячката си, преди да премине в действие.

Може би се чудиш, защо избягах последната седмица. Защо те изоставих толкова егоистично. Истината е, че исках да те предпазя, Техьонг. Не исках и ти да пострадаш заради мен. И все още не искам за това се изолирах. Адресът може да ти помогне някак. Старата къща, в която никой не ходеше бе перфектното място.

Улица "Хьонсук 27" втората къща вляво.

Парите, ще намериш сам. От тях никога не съм харчил нищо. Не можех. Това е като спомен от баща ми. Наследство, макар и не наше. Като традиция, давана от поколение на поколение. Но аз не успях да създам такова. Така че ще пренеса парите на теб. Скрил съм ги на тайно място, което ще откриеш сам. Вярвам, че ще успееш.

О! И още нещо! Знай, че винаги можеш да разчиташ на Намджун. Може и никога да не са говорили за теб или с теб, но знай че на Намджун всъщност му пука. Пука му сякаш си му брат. Той също знае отговорите на някои въпроси. Само го попитай и той ще се отзове и ще ти помогне.

Те, през времето, което имахме и в което бях заедно, ти ми помогна. Помогна ми да почувствам чувството, което винаги съм мечтал да опитам. Чувството да обичаш и да бъдеш обичан. Безценно е. Благодаря ти, че ме дари с такава любов, дори и за толкова кратко време. Наистина ти благодаря. Обичам те, ТеТе. Сбогом.

❦ ❦ ❦

-И аз те обичам, Куки. - прошепна русокосият и нов изблик на сълзи се появи.

Но той го преглътна. Остана силен. Взе двете писма и ги сложи на масата. За пръв път през денят, погледна часа. 4:16 сутринта. Момчето изведнъж усети, как клепачите му натежават. Легна на леглото и се загледа в тавана.

-Ще разбера всичко, Чонгкук. Няма да се спра, докато не разбера всичко до най-малкият детайл. - каза на глас.

Не след дълго се унесе и заспа.

* * *

Авторска бележка:

Може би си мислите, че разкрих всичко, но истината е, че все още почти нищо не съм разкрила ;).

За да разберете останалите тайни, продължете да четете част 2! Ще я продължа, разбира се, в тази книга. И се надявам до тук да ви е харесала. Ако ли да... Ще се постарая и втора част да ви хареса максимално! Ще вложа всичките си усилия, за да развия историята!

Благодаря ви за четенето и вотването! Както и за коментарите, които направо ми стоплят сърцето <3.

Ще се видим отново, в част 2!